Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето.
Виктор Мари Юго никога не се е страхувал да мечтае смело – изключително деен, амбициозен и с несломим дух, бъдещият писател от малък проявява буден ум и бърза мисъл.
Роден е в красивото френско градче Безансон през 1802 година в семейството на граф, получил благородническата си титла от испанския крал Жозеф Бонапарт в отплата за вярната си военна служба. Виктор е най-малкото дете в семейството и израства, пътувайки често между Испания, Италия и Франция, поради честата смяна на назначенията на баща му. Малкото момче е силно привързано към майка си, която е фина и чувствителна жена и окуражава неговите поетични опити.
Виктор Юго се увлича от писането още от ранна детска възраст и си поставя високи цели.
Изкуството е съвършено там, където великото се среща с правдивото.
Това е максима, която стои в основата на неговото творчество. Той наблюдава заобикалящия го свят, случващото се във Франция и Европа, и го претворява в творбите си. Не е навършил 20 години, когато загубва майка си. Това е голям удар за него и го преживява тежко, дори за малък отрязък от време спира да твори, смятайки, че с майка си е загубил всичко. Но унинието му не трае дълго и той с хъс се хвърля в литературата.Многоцветният обществено-политически живот на Франция вдъхновява бунтовническия му натюрел и освен, че става повод да напише блестящи творби, го прави една от основните фигури на своето време, поставяйки го в първите редици на народните водачи.
През 1830 година той пише драмата „Ернани" , която става повод за публичен сблъсък между литературните традиционалисти и новото романтично течение, оглавявано от Теофил Готие, което ентусиазирано подкрепя автора на
През 1876 г. в пламенна реч пред Сената Юго призовава "Необходимо е да привлечем вниманието на европейските правителства върху един факт, който изглежда толкова малък, че те сякаш не го забелязват. Ето какъв е той: избиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Един - целият свят. Правителствата виждат ли това? Не... Кога ще свърши мъченичеството на тази малка героична нация?". Малката нация е българската, а фактът е Баташкото клане по време на Априлското въстание. Писателят никъде в прав текст не говори за България, но историографите са категорични, че неговото внимание е привлечено от случващото се в малката балканска страна и той е дълбоко потресен.
Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст.
Юго смята, че ролята на писателя, на твореца, не се изчерпва с пресъздаване на обществения живот, неговата роля е и активно да участва в него и да го променя, защитавайки слабите и онеправданите и раздавайки възмездие.
Автор е на 9 романа, сред които безспорните световни класики "Клетниците", "Човекът, който се смее", "Морски труженици". Другите не са толкова популярни за обикновения читател, но са дълбоко изучени от литературоведите.
Разбира се "Клетниците" е произведението, стояло най-дълго в общественото полезрение и преминало най-трайно изпитанията на времето.
И тази година светът на изкуството възкреси безсмъртната творба, превръщайки я в мюзикъл. Индиректно Юго се оказа носител на Златен Глобус и Оскар през 21 век.
Освен с твърдата си обществена позиция, писателят, като всеки достоен французин, е известен и с любовния си живот. Подвластен на женската красота, той й устоява трудно. Едва 20 годишен се жени за младежкото си увлечение Адел, от която има 5 деца и която му изневерява от началото на съпружеския им живот.
Голямата любов на Юго и негова вярна спътница в продължение на половин век е Жулиет Друе. Жулиет е актриса, надарена с изключителна красота и огромно търпение. Заради любовта си към темпераментния писател тя изоставя сцената, загърбва обожанието на почитателите си и безрезервно се отдава на Виктор, прощавайки му всички прегрешения. А те не са малко, писателят се хвърля от обятия в обятия, сякаш опитвайки се да намери спокойствие за буйния си натюрел.
Изследователите му приписват и бурна връзка с легендарната Сара Бернар, както и многобройни забежки с млади момичета.
Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.
Виктор Юго безспорно има щастието да бъде обичан, както в личния си живот, така и като водач на народа, така и като творец. Той умира на 22 май 1885 г. на улица Avenue de Saint-Cloud 124 (днес Victor-Hugo). Изричното му предсмъртно желание е последният му път към вечната обител да бъде осъществен с „катафалката на бедняците", както се и случва.
Тялото му е изложено за поклонение под Триумфалната арка и там се стичат тълпи от хора, дошли да изкажат последна почит към човекът, посветил живота и творчеството си на народа. Юго получава почетен гроб в парижката църква Св. Геновева, която е направена на Пантеон.
Все още няма коментари