"Старите хора са като музеите - посещават ги не заради фасадата, а заради съкровищата, които се крият в тях."
Жана Моро е безспорно едно от най-големите съкровища на френското изкуство. Родената на 23 януари 1928г. като дете мечтае да стане балерина, също като майка си, но се увлича от театралното изкуство и още като девойка прави своя дебют не къде да е, а в легендарния театър „Комеди Франсез“, превръщайки се в най-младата актриса в неговата трупа през 300-годишната му история.
Невероятният й талант бива забелязан веднага и скоро тя се превръща в явление, като играе на една сцена с вече прочутия Жерар Филип. 17 филма заснема в първите десет години от актьорската си кариера, партнирайки си с Жан Габен, Жан Маре, но повечето от лентите не пожънват особен успех.
Криминалният филм на Жак Бекер „Не пипай плячката“ (1954) е лентата, в която красивата актриса блесва и за пръв път фокусира по-значимо внимание върху себе си. Младата Жана, освен, че е красива и талантлива, е и много амбициозна и упорита и волята й да докаже своите способности, в края на50-те години най-накрая постига целта си - през 1858г. Луи Мал я кани в дебютната си лента „Асансьор за ешафода“, след което отново я заснема в „Любовниците“.
Тези два филма й отварят широко врата към света на киното и средват „Опасни връзки“ на Роже Вадим, „Модерато кантабиле“ на Питър Брук, който й носи награда от кинофестивала в Кан през 1960г.
В Модерато кантабиле тя си партнира с великия Жан Пол Белмондо, който по време на снимките шофира автомобил, в който се вози и 10-годишният син на Жана - Жером. Претърпяват жестока катастрофа и детето оживява на косъм - този момент е повратен в житейския път на актрисата и добавя нов шрих в характера й. Образите, в които се превъплъщава носят яркия й почерк и голямото умение да ги изгражда прецизно.
Във филма на Франсоа Трюфо „Жул и Жим“, Жана Моро играе ролята на жена, която е влюбена в двама мъже Образът на Катрин е толкова силен, че носи грандиозен успех и на филма, и на актрисата. Тя се превръща в апетитна цел на световноизвестни реоисьори. Лукино Висконти й предлага ролята на Надя в „Роко и неговите братя“, но Жана отказва, предоставяйки възможност на Ани Жирардо да се изяви.
Моро е неотразима актриса, и неотразима жена - превръща се в муза на творци и се оказва в центъра на няколко любовни драми. Омъжила се твърде рано, едва на 20, те се развежда със съпруга си Жан-Луи Ришар, за да се хвърли в обятията на режисьора Луи Мал, но и тази бурна любов не трае дълго, защото на хоризонта се появява гръцкия магнат Теодорос РУбанис, следва американеца Уилям Фридкин и бурната и скандална връзка с Тони Ричардсън, който напуска Ванеса Редгрейв заради красивата Жана.
Още в края на седемдесетте Жана Моро започва да се пробва и като филмов режисьор, режисирайки лентите "Светлина" през 1976г. и "Девойката" през 1979г. Общо филмите, в които се снима като изпълнителка са 115 и през 1992г. получава престижната френска награда "Сезар" за филма "Старата дама, пътешестваща по море“ .Носителка е и на най-голямото държавно отличие на Франция Ордена на Почетния Легион.
През 2001 г. излиза биографичният филм "Тази любов", в който тя играе главната роля и който разказва любовта на една жена на солидна възраст с 40 години по-млад от нея мъж. Това е историята на Жана Моро - актриса и жена, която пръска очарование и огън, притежавайки онази харизма, която притежават легендите.
Мисли на Жана Моро
- Една жена трябва да бъде толкова умна, колкото да се хареса на глупавите мъже и дотолкова вулгарна, че да се харесва от умните.
- Имаме толкова много думи за да изразим състоянието на душата, и толкова малко, за да опишем състоянието на тялото.
- Поканата за флирт се изписва с очи.
- Размяната на целувки пред камерата не означава повече, отколкото означава размяната на погледи на улицата.
- Старите хора са като музеите - посещават ги не заради фасадата, а заради съкровищата, които се крият в тях.
- За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Все още няма коментари