club50plus.bg

Господи, ако спасиш света
от ноктете зли на завистта,
той от друго сам ще се избави
и ще Те възлюби и прослави!

Роден е в 1905 година в Русе под името Светлозар Димитров. След завършването на гимназия работи като административен чиновник известно време, но литературните му интереси надделяват и след 1942 се отдава изцяло на творческа дейност. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел" и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин", трилогията „Дунавът тече", „Бачо Киро", „Звезда керванджийка".

Страстта към писането е страст, останала недооценена и често дори обругавана, предвид острия му език и непримиримото му перо. През 1942 г. Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата, за която му дейност след 1944 г. Народният съд го осъжда на година затвор, книгите му са иззети от библиотеките, а творчеството му е заклеймено в „Списъка на фашистката литература" .
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.

Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва. През целия си живот той отстоява до край своята жизнена и творческа позиция и не желае да бъде в нечии крака, за да получи благоволение и признание.

Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само какавида.

Освен страстта към писането той има и други две страсти - филателията и резбарството. Колекционира марки и има богата колекция и заедно с Елин Пелин участва в списването и редактирането на списание „Българска марка".  
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва!...

Змей Горянин обича манастирите и често ги обикаля, черпейки от духовното упование, успокоение и вдъхновение. Любимият му манастир е "Седемте престола", затова и избира да прекара там последните години от живота си - отдаден на умишлено усамотение и на творческа работа. Умира, забравен и отхвърлен от властта, на 28 август 1958 година при неизяснени обстоятелства. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека. На надгробната му плоча е изписана негова епиграма :

Душата ми копней за тишина, сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Горда Стара планина и сгушения в нея манастир.