Ако се опиташ да потърсиш природния феномен „Каменната сватба“ по цивилизован начин, т.е. по път с пътеуказателни табели или знаци, просто няма да ти се получи. Ами...всъщност изобщо няма такива. Добре е, че сме почели тук-там и знаем посоката. А тя е – село Зимзелен. Самото село е на няколко километра от Кърджали.
По асфалтов път стигаме до него за да премигнем изумени. Къщите са разположени по заоблени хълмове, улиците тесни, със силен наклон, а по тях... никога не е имало пътна настилка. Повечето от постройките са едноетажни, но всички се кипрят сред подредени зеленчукови и овощни градини. Колата ни е почти единствена по улиците, по който непрекъснато срещаме хора нарамили десетлитрови пласмасови туби пълни с вода. Да, уви, водата в този край на България е ужасен проблем.
Съпругът ми кара внимателно. Улиците могат да съперничат и на най-добре организирания офроуд маршрут. Тясно-криво-с поддаваща на срутване почва-обрасло с треви и бурени. Когато почти сме се загубили от едно кичесто дворче излиза жена. Тя е видимо на години, но лъчезарно усмихната, облечена с шалвари и шамия. Пита ни от къде сме. Май не е чувала за Русе, но пък много-много ни се радва. Защото живее отдавна сама, децата и били в града. Понякога идвала дъщерята. А гости скоро не е имала.
Изсипвам в шепата и карамелени бонбони. Обяснявам и, че я черпя защото я харесвам и тя е един хубав човек. Наистина съм във възторг от откровената и чистосърдечност и непринуденост. Такъв може да се съхрани само праведен човек, разъждавам, а религията няма никакво значение. Баба Алие ни изпраща и упътва към прочутото природно образувание.
„Каменната сватба“ се намира в края на селото. На площ от 10-тина квадратни километра, природата сякаш се е забавлявала да извае нещо действително уникално.
Само не си помисляйте, че там, на самото място, има поне една табела или надпис къде се намирате. Или пък някой е оградил и пази по какъвто и да е начин шедьовъра. Забравете!
Обяд е. Слънцето се е покачило високо и по навик силно припича. Сред неръкотворно насиплените скали забелязвам пладнуващи овце. Те са сигурно от кошарите на близките къщи.
Самата аз съм изпаднала в изумена еуфория от гледката. Белите варовикови скали са люспести и меки, разхвърляни са наоколо, но сякаш умишлено са се отдръпнали и ограждат обширна полегата поляна. Точно в центъра и се извисяват фигурите на младоженците. Симетрични-прегърнати-примирени, но достолепни!... Те са с лек червен примес във варовика и от обилната светлина на слънцето жарещо ги като прожектор, изглеждат нежно розови.
Стоя срещу тях, вкаменена от величието на майката природа, онемяла от грандиозния размах на въображението и. Въобще не крия удоволствието съвсем сама да съм единствен посетител в гиганското ателие на открито, съзерцавайки невероятната склуптура. Да „Каменната сватба“ край кърджалийското село Зимзелен е точно това – гиганска склуптура дело на Природата.
Жалко, колко малко ценим даденото ни от Бога богатство!
Ако имате възможност и отидете до тези места, непременно потърсете „...Сватбата“ и никога няма да се отърсите от емоцията да сте се любували на завинаги вкаменените от любов млади. Има легенди за тях, разбира се че има! Мога да ви ги разкажа. Предлагам ви друго.
Идете до там и вижте! Полюбувайте се... После ще говорим.
...Ако са ви останали думи!
♦ Статията е изпратена по инициативата Стани Четен Автор
Sonia написа:
Преди повече от 11 години
Mnogo mi hresva. Blagodaria vi. Neznaeh che ima takova miasto.Bulgaria e krasiva strana I trabva da ia pazim I obichame za sledvashtite pokolenia.