club50plus.bg

Капризите на историята и управленският гений превърнали камънаците в злато

Малкото княжество, разположено по стръмните склонове на Лазурния бряг, е отхапало от най-чукарестата територия на Франция – там, покрай морето, където в подстъпите на Алпите тя се среща с Италия.

Въпреки невероятното си местоположение и завидното си богатство, Монако успява да пази независимостта си и до днес. И то почти безкръвно - с тънкия дипломатически и бизнес нюх на династията Грималди, която през вековете взимала ту една, ту друга страна в споровете между големите държави наоколо. Балансирайки между интересите им, кралството запазва идентичността си.

В града-кралство Монако френските мобилни оператори изключват, ако нямате роуминг. Вече сте в друга държава. Монако сече собствени евро монети, тиражът им е минимален и поради редкостта си едно монакско евро върви по 30 по-често срещани единици от единната валута (което някак си не е много единно).

Макар да не е член на Европейския съюз, Монако е много тясно асоциирано с неговата икономическата уредба, още повече че е в митнически съюз с Франция. Еврото е прието за официална валута на кралството през 2002 г., което значи, че държавата е част от еврозоната, но не и от ЕС.

На времето по предалпийските чукари пасели единствено овце, а собственикът на земята, върху която сега се намира Гранд казино, с радост го продал на Грималди срещу скромна сума. Сега там се намира най-луксозната част на Монако, където освен казиното са и известните по цял свят „Отел дьо Пари" и шикозното „Кафе дьо Пари".

С изненада установяваме, че един обяд в капанчетата под двореца на принцовете струва по-евтино, отколкото в прехвалената, задръстена и мръсна Ница. Точната цена на менюто от нисоазка салата (салата от Ница), пиле с грах, червено вино и пресни плодове за десерт все пак нека остане тайна, за да не си навлечем лошата словесна енергия на по-голямата част от населението на слънчева България.

Историята на това приказно място започва още в дълбока древност. Скалите на Монако са дали подслон на древни обитатели, които са оставили свидетелства за съществуването си в пещерата с градините „Сент Мартин".
Първите жители са били лигурците, описвани като „планински хора, свикнали с тежка работа и невероятно... стиснати".

Произходът на името „Монако" е обект на много хипотези. Според някои учени името идва от лигурското племе моникос, които са населявали скалите през 6-и век преди новата ера. Други изследователи твърдят, че думата е с гръцки произход. В античността пристанището на Монако се свързвало с култа към гръцкия герой Херакъл (Херкулес според римляните), чийто храм бил единственият тук. Неговото име често се съчетавало в израза „Херакъл моникос", което някои превеждат от гръцки като „самият Херакъл", други смятат, че е по-скоро "самотният". В тази версия изглежда има нещо, тъй като модерното име на главното пристанище в Монако е портът на Херкулес.

В края на 1 век преди Христа, римляните окупирали региона. Монако станал част от тяхната провинция – Крайбрежни Алпи. По време на тяхното владичество римляните издигнали в Ла Турбий паметник на Август, с което ознаменували успеха на военните му кампании. По това време финикийски и картагенски търговски кораби донесли просперитет на региона. След падането на римската империя (5 век след новата ера) Монако е било няколко пъти превземано от различни варварски племена. Едва в края на 10 век графът на Прованс успява да изгони сарацините от тези земи и Монако постепенно отново било населено.

Връзката на Монако с управляващата династия Грималди е още от 1215 г. Тогава Монако е завладяно от генуезците. Грималди, уважавана генуезка фамилия, поставят първите камъни в градежа на крепостта, където сега се намира дворецът на принцовете. Техният водач – Фулко де Касело, получава суверенитета за цялата земя, която заобикаля голямата скала на Монако, от император Анри VI. За да привлече повече жители за владението си, Фулко дава големи права на новопристигналите, като им подарява земя и ги освобождава от данъци.

Оттогава скалата се оказва обект на битката между двата враждуващи рода, оспорващи си властта в Генуезката република – Гибелини, подкрепящи императора и Гюелф, верни на папата. Грималди обаче запазват владението си през вековете, въпреки че то е било превземано от не една армия.

Династията е ту на страната на Генуа, ту на Франция, после предава и двете като сключва съюз с могъща Испания.
Постепенно Грималди придобиват титлата принцове и неоспоримата власт над именията си. Замъкът им е пълен с уникални предмети на изкуството и исторически извори, събирани грижливо от принцовете, които са си спечелили име на едни от най-ревностните почитатели на изкуството в света.

Населението обича своята династия, като на особена почит са принцеса Грейс (бившата холивудска звезда Грейс Кели) и нейният съпруг принц Рение – и двамата вече не между живите.

След смъртта на принц Луи II на 9 май 1949 г. Рение III поема управлението на Монако. Пет години по-рано на 30 май 1944 г. коронованата принцеса Шарлот Жулиет, дъщеря на Луиз II и майка на Рение III, се е произнeсла в негова полза по отношение на престола.

В ролята си на принц на града-държава Рение III е отговорен за изготвянето на новата конституция на кралството. Въведените промени са свързани с прекратяването на автократичния модел на управление – властта на принца е поделена с еднокамерен Национален съвет (парламент) от 24 избрани члена.

Рение Грималди III управлява Кралство Монако в продължение на 56 години. Той е вторият, който най-дълго е заемал този пост. Нарежда се непосредствено след тайландския крал Рама IX и предшества британската кралица Елизабет II. През времето на неговото управление са се сменили 7 френски президенти и 4 папи.

Управлението на Рение III е благодатно за 32-хилядната държава. За това време принцът успява да насочи икономиката ѝ от бизнеса с казината (достигащ 45% от доходите в началото) към банковото дело, туризма и високите технологии; да увеличи площта на държавата с 20% – най-вече за сметка на морето. Ежедневно около 40 хил. французи (два пъти перничаните, работещи в София!) идват в Монако да работят.
Богатството на династията се оценява на над 2 млрд. евро, а ежегодните ѝ разходи са 10 млн. Евро.

Сега кралството се представлява от принц Албер II. Той управлява страната от юли 2005 г. Преди половин година Албер обяви годежа си с бившата шампионка по плуване от ЮАР Шарлийн Уитсток. И двамата са бивши олимпийски участници, като принцът е представял страната си в пет олимпиади в дисциплината бобслей.
Преди запознанството си с принц Алберт 32-годишната Уитсток работи като учителка и модел.

Освен че е столица на префинените пороци, които са деликатно скрити в златните галерии на казиното, в Монако са силно развити науката и изкуството. Там се намира музеят по океанология, най-голям в Европа, а вероятно и в света, както и най-богатият аквариум на Стария континент. Тук е и най-впечатлителната сбирка на порцеланови кукли, които са били слабост на принцеса Грейс. Все cкъпи неща. Не чух някой да хвали например доматените насаждения на Монте Карло (най-богатият от четирите квартала на Монако).

Чистотата на улицитe, както и магическите градини с невероятни растения създават чувство на нереалност. Особено за балканци като нас, които не са свикнали с разкоша. Да седиш на трибуните, от които короновани особи наблюдават Формула 1, също е впечатляващо.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Простосмъртните се стресират от гледката на бентлита, ролс ройсове и ламборгинита пред входа на Гранд казино. Особено когато вместо номер на колата стои табелата „PLAYBOY".
Тези, които нямат възможност да пробват късмета си на ролетката в Монте Карло, се допускат само до преддверието на казиното, след като минат през строга проверка. Но дори и да имаш възможност да използваш самодезинфекциращата се тоалетна, която се управлява с компютър, също е преживяване.