club50plus.bg

Стройна се калина вие...

В една зимна вечер, когато още не можех да чета и пиша се запознах с едно далечно минало и също толкова далечно бъдеще, без дори да подозирам. Ще попитате как. На едно семейно събиране чух приятели на родителите ми да пеят една песен "Стройна се калина вие на брега усамотени, кичест явор клони вплита в нейни вейчици зелени...". Една песен, която просто запомних.

Няколко години по-късно се преселихме в село Белащица край Пловдив, и аз, малкото първолаче, видях голямото дърво. Учителката ни водеше да игаем край него и от опадалите есенни шарени листа на големия чинар правехме преграда, за да играем на стражари и апаши. Така постепенно се запознах и с поезията на Пенчо Славейков, който е живял в селото, когато е написал поемата "Неразделни", по която е създадена и песента. Поетът се е вдъхновил да напише поемата вероятно от легендата за красивата и несподелена любов между двама млади. И сега посещавам дървото, то стои все така на брега на пресъхналата вада, която минаваше край корение му.

Стои мълчаливо в спомените си за минали векове и битки, за ослепените Самуилови войници минали под клоните му и намерили подслон в близкия манастир "Свети Георги". Наблюдава ни сега, нас живеещите край него в това модерно време и надали се радва на това което вижда. Няма я водата течаща в корените му и движеща воденичния камък от малката мелничка, която помня от детството. И воденичката вече я няма. По брега израстват модерни големи жилища и циментовите жили се кръстосват с жилите на чинара.

В подножието му се намира уникалната чинарова гора, която е също на достолепна възраст, и която трябва да се счита за също толкова уникала както голямото дърво.

Чинарът е регистриран като номер 206 и обявен за защитен обект през 1948 г. На табелката край него пише височина 15 метра и обиколка с различни данни от различни източници . Може би тези данни трябва да се коригират, но това трябва да направят специалисти и да картотекират точно размерите, за да се знае от всеки, решил да прочете, или да посети този уникален обект.
Хората, които отговарят за зеленото богатство на страната, трябва да се опитат със средства и компетенти съвети да помагат на местните хора да пазят големия чинар и прилежащата уникална чинарова гора.

 

България има и други вековни дървета, но оцелели във времето в планините, далече от хората.
Чинарът в с. Белащица е бил и е център на събития, съдби, мъка, сълзи, любов. И заслужава ние и бъдещите поколения да го съхраним максимално дълго, защото корените му са съизмерими с дълголетието на българския дух по тези земи.