Ден преди светлия празник Рождество Христово си подарих екскурзия до Солун. Пътуване приятно и интересно, минава се през добре оформени изорани и вече засяти полета на Солунската равнина, а река Струма я разделя от съседната – Тесалийската. Много митове и легенди са създали гърците, все в тяхно величие, защото видно е отвсякъде и от всичко – гърците са с високо самочувствие. „Заселили” Олимп с 12 богове, но колкото и висока да е според тях планината, най-висок връх на Балканите си остава нашата Мусала. Не се помирили с този факт гърците, затова почти задължили всеки турист, който се изкачва до Олимп, да носи в раницата си по един камък, който да оставя там, за да се издигне с времето височината му. Но колкото и да растял върхът, в един момент станало земетресение, камъните се срутили надолу и Олимп отново си дошъл на предишното ниво, както Господ е определил да бъде. Пътят минава през ширнали се маслинови масиви, засадени с млади дръвчета. Тези са засадени преди две години, след една особено студена зима, когато всички предишни дървета изсъхнали от силния студ. Затова тези, които се виждат от двете страни на магистралата, са далечни роднини на онези големи маслини, които виреят до 800 години, огромни, силно разклонени дървета, те дават плод след третата си година, но най-качествен и вкусен е плодът след 70-та година на дървото. Тежко и трудоемко е брането на маслините, затова се наема сезонна работна ръка от други страни. Маслината е важен национален продукт за Гърция – зехтинът е с превъзходно качество, предпочитано по цял свят. А заедно с отлично поддържаните плажове и курортни центрове Гърция е тачена и почитана от целия свят страна.
Влезеш ли в града, улиците са тесни, добре поддържани, с урбанизация на европейско ниво. Белите фасади преобладават и подсказват за белия строителен материал, който се добива от близките планини. Повечето от тях са пусти, както и много от островите им. Заобиколена от три морета Гърция умее да цени водата. Обработваемата им земя се полива по капков път, а в туристическите центрове никога не си позволяват да спират водата по каквато и да е причина, защото в доказана туристическа страна това просто не се случва.
Солун е разположен амфитеатрално, улиците са успоредни на морето, тесни и еднопосочни, а къщите се „изсипват” по хълма и стигат до самия бряг на Егейско море.
Пред църквата „Свети Димитър” протягат ръка гастролиращи наши роми, мърморят на наш език, без да се интересуват другите чуждестранни туристи дали ги разбират, или не – жестовете им са красноречиви.
На брега на морето на всеки два часа „пиратско” корабче обикала безплатно за туристите Солунския залив, но на качат ли се на него, дискретно те подканят да си поръчаш нещо на бара – всъщност това е цената за 40-минутната разходка из залива. Кулите, крепостните стени подсказват, че някога градът е бил силно укрепен и добре защитен от нашественици, които не рядко успявали да го покорят и владеят за известно време. До тук стигнали и нашите средновековни владетели, царете Самуил и Калоян.
Най-приятното беше слънчевото време в Солун, което напомня на нашето в началото на септември. И така е почти през цялата зима – мек средиземноморски климат, приятна не студена зима и много слънце. Градът е по-оскъдно украсен предпразнично от преди, кризата си казва думата. Въпреки това кафенетата им са препълнени с хора, по коледните базари се трупат стотици местни жители и гости на града, които не спират да се разхождат, пазаруват и веселят, да добиват празнично настроение за предстящите коледно-новогодишни празници.
♦ Материалът е по инициативата Стани Четен Автор
Все още няма коментари