club50plus.bg

В Добринище е най-високата гара в България, до която идва теснолинейка. Трасето й е 125 км и започва от южния край на Горнотракийската низина, пресича Западни Родопи и Аврамовата седловина, разделяща Родопите от Рила и достига до полите на Пирин. Това е едно от най-интересните жп трасета на стария континент. ЖП линията Септември – Добринище преминава през едни от най-красивите места на Родопите. Тя е част от пътя на теснолинейката Септември – Варвара – Велинград – Аврамово – Якоруда – Разлог – Банско -Добринище.

   Историята на линията започва преди близо столетие. През 1919 година Министерският съвет внася за раглеждане и гласуване в Народното събрание законопроект за построяването на теснопътна железница Саранбей-Лъджене-Неврокоп. След гласуване на закона са изпратени две инженерни бригади, които до есента на 1920 г. при трудни условия извършват предварително трасиране на участъка Саранбей-Лъджене. 125-километровото трасе на теснолинейката започва от южния край на Горнотракийската низина, пресича Западните Родопи и Аврамовата седловина, която разделя Родопите от Рила, и достига Разложкото поле в полите на Пирин. Уникалното съчетание между прекрасна природа, множество културно-исторически паметници и интересни технически решения при изграждането на самата жп линия, както и архаичният подвижен състав, който все още се поддържа и движи, съдават условия за развитие на атракционни туристически пътувания. Теснолинейката Септември - Добринище е включена в списъка на “Дойчебан” за най-интересните жп трасета на Стария континента, заедно с линиите с нормално  междурелсие София – Карлово - Тулово и Тулово – Велико Търново.

   Самото изграждане на теснолинейката започва през 1921 г. Първата част е Саранбей /днес Септември/ - Варвара. Тя преминава през последния равнинен участък на Тракия и влиза в подстъпите на Родопите. След това линията се промушва в тясното и скалисто дефиле на Чепинска река. Успоредно на нея, на по-голямо или по-малко разстояние, ту отляво, ту отдясно на реката се вие шосето за Велинград. С многобройни сводово-каменни и железни мостове линията преминава над асфалта и водата. Малко повече друса при возене в малките вагончета, но пък гледката по пътя е невероятна!

   Три километра след закритата гара Цепина шосето и линията се разделят. Пътят пресича реката и с няколко стръмни сепрентини по ската на Дренов дол се изкачва на вододела Чуката. После линията продължава по реката, с един полугрък минава над реката с железен мост над нея, и по десния й бряг се връща срещу нея. След около три км линията отново тръгва паралелно на асфалта, но високо над него, все по левия склон на Дренов дол. При гара Костадиново трасето й се изкачва на вододела Чуката на 800 км надморско равнище. Оттам с един лек наклон линията слиза към Велинград. Само в този участък има 10 малки тунела с обща дължина 380 метра.  След Велинград линията навлиза в сърцето на Родопите по тесните дефилета на реките Стара, Бистница, Абланица и Шейтанка до гара Света Петка в полите на Юндола. След Света Петка, провирайки се през 15 тунела с обща дължина 1872 метра, теснолинейката преминава вододела на Родопите и се надвесва над р.Места. От вододелната гара Аврамови колиби на кота 1267 най-високата гара в България, линията започва да се спуска към Якоруда до кота 898.

   Сам по себе си теренът е извънредно тежък за прокарването на железница. Преди да се започне изграждането на линията, по тези места дори не е имало никакви пътища. По цялата дължина на участъка от 43,7 км, са изградени 25 тунела, най-дългият от който, този на вододела при Аврамови колиби е с дължина 314 метра.   При прокарването на линията са използвани строителни технологии, позволяващи малки радиуси на завоите, което я вписва отлично в силно пречения терен. Заедно с поредица от тунели и мостове се преминава през множество красиви природни картини за редовните пътници и туристите.