club50plus.bg

В Турция съм ходила три пъти, но в Истанбул все още не бях. Затова реших да го посетя и да споделя с вас впечатленията си.

На 4-ти април в 10.30 часа потеглихме от спирката пред хотел "Тримонциум" в Пловдив по посока Турция. Групата ни беше голяма - 60 души. Екскурзоводка ни бе Теди. Пътуването бе избрано да бъде в тъмната част на денонощието, за да сме рано сутринта в Истанбул. Пристигнахме в 4 часа в хотел край града, настанихме се и легнахме да починем за няколко часа.

Пети април беше посветен изцяло на рзглеждането на най-големия град в Европа и на втория в света след Шанхай; историческата столица на Римската,  Византийската и Османската  империи. Започнахме с разходка с ферибот по Босфора. Всички въоръжени с фотоапарати, насядахме на пейките и отворихме широко очи за нови впечатления. Гид ни беше изселник от Асеновград, който обяви един безплатен чай за за човек от Асеновград, но ние бяхме от Пловдив и от Хасково. Вторият чай беше за този,който пръв види делфин да се гмурка във водата. Него го спечели едно дете и беше щастливо от този факт.

Гидът ни разказваше за джамиите, църквите, крепостите, които виждахме и снимахме неуморно. Аз бях с фотоапарата на сина ми, който ми каза, че мога да направя 1000 снимки и аз започнах да снимам всичко под ред, докато обективът започна да излиза и да се прибира веднага след това. Не бях предвидила този вариант, въобще не бях се замисляла, че пада батерията и трябва да се зарежда наново. Не беше ми дадено зарядно. На помощ ми се притече Виделина, с която бяхме в една стая в хотела. Тя ме снимаше, а също и забележителностите, които разглеждахме. Съгласи се да ми ги изпрати по скайп. В Истанбул на всяка крачка има градинки с цветя: теменужки, лалета. Цветовете им са най-различни, оформени са, подредени, да ти е драго да ги гледаш и снимаш.

След разходката с ферибота ни пое друг екскурзовод, който се оказа от Делиормана. Той ни разведе из Синята джамия, разказа ни за Корана, исляма, за проповедите на ходжите, че те са с гръб към вярващите за разлика от нашите проповедници, които са обърнати с лице към миряните. Жените си сложихме кърпи, които ни ги дават в началото и ни ги прибират на изхода. Повечето от жените си носеха шалчета, за да не ползват общите. Обувките си ги свалихме и си ги носехме със себе си. В средата на джамията има 4 колони, които са като слонски крака. Облицовката е в синьо, откъдето джамията носи името си - Синята джамия. Има вплетени изображения на лалета - те са навсякъде  в Истанбул. Даже се изказа мнение, че родината им не е Холандия, а Турция. Площадът пред джамията се нарича Хиподрума - Атмейдан. Отглеждани са конете за султаните, за състезанията с коне. Египетският камък с йероглифите е донесен от Египет с кораб. Чешмата на Вилхелм също е на площада пред джамията. Малко по надолу е и църквата "Света София", която разгледахме отвън - внушителна постройка, която е построена върху подземна вода. От 1934 г. е музей, понеже  в нейното битие е била и църква, и джамия. За да има мир между православни и мюсюлмани, е взето това компромисно решение.

Посетихме един истамбулски МОЛ, в подземието на който е разположен огромен Аквариум с най-разнообразни обитатели на морета и океани. Имаше шарени малки рибки, морски кончета, скатове, акули, вкаменели челюсти на огромни риби, с които се снимаха желаещите за силни усещания. В МОЛ-а се загубих от групата и заследих трима души от нея, за да не остана сама, понеже гидът ни сплаши, че Истанбул е жесток град и ако се загубиш, може да се върнеш в България след 6 години. Следвах ги на последния етаж, където са разположени закусвалните. Тримата обикаляха и все не можеха да си изберат нищо. Аз ща - не ща ги следвах. Най-после нещо си харесаха, а аз си купих чорба, без да знам, че ще ям крем-супа боб. От МОЛ-а нищо не разбрах, бях на тръни през цялото време. Родих се, след като излязохме. По принцип аз бях против посещението на МОЛ-а, но той беше в комплект с Аквариума, а него ми го препоръча Виделина, жената, с която бях в хотела. 4-Д анимацията, която симулира полет над Босфора си бях заплатила предварително, но не се събраха 20 души и тя се отложи. Средствата пренасочих към Аквариума с МОЛ-а. От Истанбул си купих за спомен една нагъната картичка с изгледи от града. Млади мъже и момчета гледат да излъжат туристите, като обявяват една цена, а ти взимат, колкото могат, като разчитат, че не всеки може да се оправи с различните валути: там върви евро и турски лири. На мен ми излезе 2 лева, но трябваше да се връщам и да се чудя от кого я купих. Включих и знанието си на турски език. Освен крем-супата от боб си купих 2-3 геврека и малко риба. Прибрахме се към 20 часа изморени и доволни, пълни с много изживявания.

С прибирането веднага си легнах. Телевизорът, който беше в стаята, не успях да го включа. Пих си хапчето, за да мога да спя спокойно и да си почина за Одрин, който ни престоеше да посетим на другия ден. 

Още снимки от пътуването може да видите тук.

следва