Родопите – четири сезона красота

"Не – възкликва Иван Вазов – човешката душа в Родопите не може да избегне поетическото настроение... Две очи, една душа и едно сърце са малко... за да фанеш безграничността, да се напиеш от невидимата струя на вечността на тоя мир величествен и да го побереш в себе си..." Според вярванията на траките в далечни времена, Родопа е била девойка с прочута красота, харесвана и от боговете.

Хубавицата , нежна като роса, се влюбила в Хемус. Двамата влюбени дръзнали да се равняват по обич с тях. Разгневеният Зевс ги вкаменил и превърнал в планини – не може земни певци и герои да се равняват с боговете.

Но Родопа, розолистна и уханна намерила утеха след наказанието си. Превърната в камък, тя родила...Орфей!
Орфей - има нещо странно в това магическо съзвучие, в това пеещо име. Произнесем ли го, то се разлива като чародеен химн, съпровождан от омайницата лира, подхващан, пренесен от звънкото ехо на вековете, та до наши дни.
А, когато запее Орфей – Олимп замлъква!

Родопите – загадката на духовното битие, могъщо обаяние, истински рай! Изумителна, непреходна и вечна! Сурова и величествена! Лирична и запленяваща!

За тези, които са видели планината от страни, тя е поетично видение. За тези, които са бродили из нея са се докоснали до безсмъртието! А, за тези които са се осмелили да се извисят и са погледнали отгоре - тя наистина е вдъхновение и я превръщат в своя съдба!

Поднасям късчета красота от нейните сезони, със слънчените залези, пеещите планински ручеи, омайните благоухания на ливадите, кристално чистия, сладък въздух, най-синьото небе, което съм виждала, със сребърният звън на чановете, с магията на родопската песен.

Многозвучен, ручилен глас, добил единна сила!
Песен до песен, цвят до цвят, вплетени във венец!

Буйната зелена трева по ливадите лекичко се полюшва, сякаш танцува.

Боровете люлеят тежки клони.

Облаци, къде сте тръгнали – далеч?
Дъжд ли сте в небето или порив нов...

Пеят ручеи чевръсти,
Сини небосклони...
После слънце ви обгръща -
На южен хребет се е спряло като езиче на родопски чан.

Лесът е с много дарове венчан. Пред очите – ширнати върхари,
а в нозете – пеещи поляни

Място за молитвен шепот и копнежи
като див момински сън през есента.

И няма диря – тишина и бяло зиме...
Тук стъпките звънят между елите.

Наоколо една легенда оживява и разказва.

И днес Родопа е тайнствена и дивна!
Изпейте - Бела съм бела юначе - надигнете се на пръсти и целунете небето, излейте чувствата си! Щастието не е в богатството, а в изживяните радости.
Песента е за всички люде, родопска песен, която лети на простор през вековете, пропита със сълзи и храброст, красива милувка, волна и непокорна, духовно пиршество, седемцветна дъга, слязла от небето и прегърнала планината! Стъпила на зеленото халище, разчупва хоризонта и полита в четирите световни посоки, като приказка и сън, хармония, съвършенство и необуздана енергия!

Пеещо цвете, безсмъртниче.
Родено от капчиците кръв на Орфей! То има феноменални, изумителни свойства да самосъхранява живота си. Безсмъртничето е малкият символ за родопчаните, скътали в дълбокото на душата си жизненост, свещен език, нрави и обичаи. Горени, но неизпепелени, без въздух, но дишащи! Горди и благородни, топли и сърдечни храбри и непокорни.