club50plus.bg

        Известно е, че европеидната раса е наследник на неандерталците. Повечето хора не знаят, че неандерталците са имали по-големи мозъци от съвременния кроманьонски човек. Били са по-силни и издържливи от кроманьонския човек, с руси коси, красиви, правилни черти и са създавали превъзходни кремъчни оръдия на труда. Оцелели са по време на няколко ледникови епохи, преди появата на кроманьонския човек на сцената. Тогава, защо са изчезнали като вид?

            Отоворът според Елдън Хармън – антрополог и преподавател от университета в Уискънсин е в това, че са били носители на ген, който е обуславял съпротвата им срещу промяната. Те са били екологични същества, според съвременните разбирания и живеели в хармония с природата. Ловували са само по необходимост и не са развивали сечивата си, като се отнасяли с неодобрение към усъвршенстването и украсяването им. Това ги е направило консервативни и неподатливи на промяна. Не разбирали поведението на новопоявилия се кроманьонец, правещ многолюдни засади за лов на едри животни, или подгонващ стадата към пропаст, където те загивали в свърх необходимото за прехрана количество. Придържайки се към утвърдения си начин на живот, те са спрели да се развиват и в резултат изчезват като вид.

            Хармън твърди, че без съмнение неандерталците са се кръстосали с кроманьонците, защото същият този ген е открит и в съвременния европеец. Този ген е очевидно с неандерталски произход и в наше време подтиква носителите му към предпазливо, или реакционно поведение. Много от хората, които копнеят да се върнат във величавото минало, или в най-добрия случай да запазят статуквото, са водени като реакция от същия този неандерталски ген. Хармън обяснява, че генът модифицира допаминовите рецептори в латералната постериорна цингулантна гънка във фронталния десен лоб на мозъка. „Няма съмнение относно начина на действие на гена” – казва той.

            Твърдението на Хармън предизвиква бурни критики от страна на колегите му в академичните среди. Тази ожесточена реакция е съпоставима с тази от пубикуваната от Е.О. Уилсън социобиологична теория преди няколко десетилетия. Обвинението е, че вкарва политика в материя, която следва да е чисто научна. На което Хармън отговаря: „Генът е налице, както при неандерталците, така и в съвременния европеиден човек и действието му е потвърдено чрез сканирне на мозъчната активност. Връзката между този ген и реакционното поведение на индивида е безспорна. И това не е въпрос на политика, на ляво и дясно, а дали човек е отворен към бъдещето, или се бои от него. Дали гледа на света, като на нещо развиващо се, или като на влошаващо се. Отдавна е известно, че някои хора приемат охотно нововъденията и гледaт позитивно на бъдещето, а други се боят от промените и искат да спрат прогреса. Разделителната линия е генетична и се състои в наличието, или отсъствието на неандерталския ген”.

            Намирайки тези текстове в книгата на Майкъл Крайтън – „ГЕН”, се питам. Е ли случайна инвазията в Европа на семити и африканци? Дали този неандерталски ген на предпазливост и консервативност е вече напълно  излишен в глобализиращия се свят, според тези, налагащи дневния му ред? И това преселение на народите, водещо като следствие до бъдещо кръстосване на гени, дали  не цели пълното неутрализиране на вече напълно излишния съвременен европеиден неандерталец, мнителен и отричащ чуждо присъствие, паразитиращо върху  неговата търпимост и толерантност?

            Считам, че съвсем скоро този „неандерталски” ген ще си каже тежката дума, за да не се превърне Европа в Еврабия, както ни предупреждаваше непримиримата към общественото зомбиране италианско журналистка Ориана Фалачи!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg