Фестивал на Плесканата колбасица в Пирот

Пирот е едно провинциално градче, спокойно и притихнало в снежните прегръдки на зимата
Normal_%d0%a4%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bb_%d0%bd%d0%b0_%d0%9f%d0%bb%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0_%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b1%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%86%d0%b0_%d0%b2_%d0%9f%d0%b8%d1%80%d0%be%d1%82_25_%d1%8f%d0%bd_14_123.jpg

Закъснялата зима връхлетя изведнъж. Дълго я чакахме тази година и тя дойде от запад с цялата си сила. Но точно в най-големия й порив се случи, че трябваше да се пътува до Западните покрайнини. Автобусите бавно минаваха границата, всички се бяха запътили към фестивала на Плесканата колбасица, станал трационен вече за четвърта година в Пирот. Казвали  й плескана, защото била добре изгладена, пресована. А ние, любопитни и заинтригувани от идеята, какво толкова ще ни покажат там, се движехме напред по заснежения път.

Пирот е едно провинциално градче, спокойно и притихнало в снежните прегръдки на зимата. Цялото множество от хора от близо и далече се бе насочило към спортната зала в града, където се помещавал фестивалът. Но, когато го стигнахме, отвън чакаше хилядно множество. Разбрахме, че входните билети били свършили и много разочаровани останали отвън, трябваше да се задоволят с разходка из града. Въпреки студеното и доста мразовито време.

 Вътре в залата, където беше фестивалът, беше претъпкано с хора. Зад  импровизирани малки масички производители от околността предлагаха своето месно и млечно производство. Казаха ни, че сърбите са изключително честолюбиви и не си позволяват да прибавят никакви примеси към  месото в колбасите, които приготвят. Колкото и да опитвахме от почти всяка сергия, вкусът наистина беше на истинско месо, силно подправено и доста лютиво. Но всеки предлагаше щедро на гостите да опита от неговата продукция – по едно прозрачно резенче от наденицата, или колбасицата, както я наричат тук, да отпие глъдка вино произведено от същия частен производител. Стана ясно, че в областта доста доста добре е развит малкият и среден бизнес. Хората разказваха, че имат свои ферми по 50-70 овце и кози, произвеждат си всичко сами и то с превъзходно качество, екологично чисто и много вкусно. Цените също бяха доста по-ниски от тези на нашите луканки и подобни деликатеси от месо, както и млечните произведения – сирена и кашкавали. Тук, на фестивала, всеки посетител можеше да опита и да реши дали дали да сключи договор за доставка и търговия, каквато беше една от целите на изложението.


Създадена на 07.02.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари