Фрайбург-най-южният германски град

Един пътепис за 3-те дни прекрасни в този хубав и интересен град.

Скъпи приятели от Клуб 50 Плюс, колко интересно нещо е словото. Чрез него човек е в състояние да заведе някого далече в други страни, да опише дори и събития и картини от минали времена и да сподели трайните си впечатления. А ще се съгласите, че за хубавите и прекрасни такива няма давност. Напротив, с времето те извикват на преден план само красота и романтика. И когато са придружени със съответните снимки,т о нищо не пречи със слово да се сподели за преживяното. Ето това искам и аз, да разкажа за нашите дни в най-южния германски град - Фрайбург. Още повече, че всеки ден катедралата в града ме гледа от магнитчето на хладилника, напомняйки за нея,за старата част на града,за пъстрите улички, за слънцето и за хубавите хора на този град. Затова сега ще ви заведа из тихите улици и площади на Фрайбург. Е, дали ще успея, вие вървейки с мен сами ще прецените. И така в слънчевия български ден с настроение и очакване се качих в самолета..След близо двучасова игра с облаците в небето над половин Европа и прелитайки над шарената нейна черга, се насочихме сякаш да кацнем на тази германска магистрала.

Децата –студенти в Германия, радушно ни посрещнаха на чужда територия. После поехме към града, който ще ни приюти близките 3 дни. Слънцето със залязващи лъчи огряваше за последно този ден, входната табела на града.

- Ето там горе ви е стаята - сочейки широко отворения прозорец на таванската мансарда, ни настаниха набързо децата. Паркираха в тиха улица с много зеленина. Разчертано бе за автомобили и колела. Няма го автомобилното нашествие по тротоари и зелени площи.

- Германия е това -доуточниха домакините ни ,улавяйки нашите български погледи.

Непредали още ключовете за настаняването, те с младежка енергия забързаха за някъде.За да пристигнат след кратко време, колкото за посещение на близкия мол, с атрибути за милото посрещане на скъпите родители.

Как премина тази задушевна първа среща на чаша немска бира и друго , сами се досещате. Забравихме и за умора, и за лягане. С внимание слушахме за утрешния ни първи ден в този град -какво да посетим и къде да отидем.

С нетърпение дочакахме изгряващото слънце да ни каже в стаята през прозореца добро утро и потеглихме...

Да разглеждаме града. Да се разминем с жителите му. Да се допрем частично до атмосферата му. Да уловим чуждото вървейки из уличките му. Да се наслаждаваме и на красотата му и на тишината му. Да се слеем с голямото множество гости в съботния му ден. Да се спираме при всеки уличен музикант и да се разхождаме из многото пределно чисти зелени паркове на града.

Фрайбург-град на слънцето,фестивалите и хубавите му хора.

От къде да започна...

Може би малко история. Древно селище, създадено през 12 век. Закътано в топлите пазви на Шварцвалд, най-обширната планинска верига в Германия..Тук някъде и са изворните води на познатата ни до болка река Дунав. През последните 2-3 века последователно е бил австрийски, френски, шведски и испански град. Днес той наброява около 230 х.жители. Гордост за тях е извисената снага на една от най-красивите християнски катедрали в Европа, със своите 116 метра височина. Фрайбург е от най-популярните университески градове в Европа.

С тези малко познания за града,можем да тръгнем вече из самия него.

Още повече,че ни посрещат на пътя известните от миналото водни канали, които насичат местните улици. Снабдявали преди с вода за индустриални нужди града , днес те гостоприемно си текат, за да тръгнеш по-тихите улички и да се наслаждаваш на изписаните фасади на къщите.

Вървейки с туристическо темпо по уличките в стария град, любознателният ти поглед не може да не спре върху цветните тротоарни мозайки, така свежи и запазени..Друга характерност са поставените на тротоара месингови плочки с имена на евреи. Градът е дал много жертви при гоненето на евреите през Втората Световна война, и затова на местата срещу домовете или магазините им са поставени тези плочки. Скоро се озовахме на един от площадите на града – Кметството. Красив, уютен, весел-(вижте снимките в галерията) .Тук беше истинско човешко стълпотворение Наред с многобройните туристи, които щракаха с фотоапаратите си, група музиканти, озвучаваха площада с мелодичните си гласове. Около тях децата на Фрайбург майсторяха, гонеха и пукаха с удоволствие разноцветни балони от сапунена пяна. И всичко това, придружено с чистия им и неподправен детски смях.. Бяха ги наобиколили хора от всяка възраст, които с желание ръкопляскаха и на музикантите, и на веселите изпълнения на децата. Смеех се и аз на детските лудории. За момент си припомних моето детство и игрите на криеница,на стражари и апаши. Приятно се развълнувах от звучната олелия. Очите ми проследиха издигащия се голям балон изпуснат от детските ръце, устремен нагоре към синьото небе над града. И тогава съзрях между къщите част от катедралата на града, извисила стройна снага над него.

Тя сякаш ме гледаше с укор, че още се мотая на това място и от високо ми кимна с часовника си да посетя нея и прилежащия и площад. Така и направихме. След няколко преки от кметството сме пред големите порти на катедралата. Вдигнали поглед към върха и действително се уверихме в нейната величественост. Попаднали вътре сред стени и витражи усетихме тържественото послание към Бога. А пък площадът около нея,от стилен по стилен. С примамливите кафенета и красивите сгради, той определено привлича много туристи..В неделя това пространство ще се изпълни с разнообразните сергии на ежеседмичния пазар.

Тръгваме по една от улиците, излизащи като лъчи от площада и водещи нанякъде. Накъде,следваше да разучим сега. Сякаш усетил нашата любознателност, градът ни предложи една прекрасна улица -тиха и зелена..Вървяхме бавно по каменната настилка на уличката...

С туристическо темпо преминавахме покрай примамливите заведения на стария град.

Да, повторихме си, че се намираме в старата част на Фрайбург. Тишината и спокойствието бяха навсякъде.

Днес ,сега в 21 век в този южен германски град. Продължавахме нашия тур в посока една от двете древни порти на града..Спирахме се периодично за фото сеанси пред характерни обекти. Ето например тези толкова стари къщи от 12,13 и 14 век Неусетно тишината се наруши от тихото бълбукане на течаща вода. Тук в тази толкова стара част? Бяхме се озовали в „Малката Венеция”. По подобие на голямата си кръстница през годините се бяха оформили тези водни канали. При вида на толкова вода в този летен слънчев следобед и на нас ни се препи. Сякаш предусетил желанието ни, местен глашатай с напевен глас, бавно и отчетливо, ни показа къде да утолим жаждата си...И наистина няколко метра по-надолу по улицата ние го направихме , но с добре изстудена оригинална бира.

Хубаво, ама после ни останаха сили да минем само през една от портите и да се смесим с местните граждани на този хубав град.”Това е търговската улица,която утре ще опознаем”- допълниха домакините ни .”За първи ден достатъчно”- си казахме ние като се разминавахме с велосипедистите в града.”Фрайбург е един от най-вело градовете на Германия”- набързо поехме и тази информация. Наистина караха колела момчета и момичета,жени и мъже, спортно облечени или делово. С усмивка се обръщахме след цели семейства на колела .И всичко се движи по специално обозначените алеи за велосипедисти, опасали града надлъж и на шир. Неслучайно Фрайбург има едни от най-дългите велоалеи в Германия. Действително тук колелото е основно превозно средство. Пристигнахме. Утре ни чакаше още по-интересен ден. Поне така ни обещаха .домакините. Събота е. ”Ще видим”- си казахме уморени и легнахме.

следва продължение