club50plus.bg

Който отиде веднъж се връща отново

Легенди старците мълвят,
легенди шепнат дървесата,
под плочите легенди спят
за любовта и свободата!
„Сара" – Слав Караславов

Има градове, които си остават вечно млади - Хисаря е един от тях. Млад е, защото много пъти се е раждал, а стар, защото много пъти е ограбван.
Хисаря винаги е бил малък град, но с богата история. В него са отсядали тракийски вождове, римски императори, скити от Дакия. Той е посрещал стрелите на Севера и Юга, но никога не е загивал от лава или земни трусове. Три пъти градът е погребван, но е възкръсвал отново.

Всеки град има име, което го свързва с неговата история, а имената на Хисаря са много. През късната античност римляните са наричали Хисаря Аугусте – град на императорите, защото всичко в него напълно задоволявало нуждите им. След като е разрушен от готите, той получава името на своя обновител и се нарича Диоклецианополис. Тогава се построяват високи каменни стени, които имат за цел да предпазят града и неговите обитатели от чужди набези. Българите му дават друго име. Наричат го Топлица заради топлите извори, на които  стават стопани. Турците възстановяват градчето през XVII век и го наричат Хисар, име означаващо крепост.

Градът има богата история. Неговите първи обитатели са траките. Именно по тяхно време се разнася и славата на минералните извори. Болни хора започват да посещават този град, за да се изцерят, а те за благодарност пускат монети в топлите извори. Това е своеобразен жест към боговете и нимфите за полученото изцерение.

Около съществуването на града витаят много легенди. Ето и една от тях:

Потънал в скръб велик император. На смъртен одър ридаела красива императрица. Незнайна болест отброявала последните й дни. Всички търсели лек, но безуспешно. Завели при болната един трак, който казал, че има само един лек – те трябвало да тръгнат само на изток, докато стигнат р. Хеброс. След един път на север ще стигнат до топли извори, там тя трябва да се къпе и да пие водата им. Попитали стария трак каква да бъде наградата му, а той отговорил – искам само да живеете в мир със събратята ми там. И чудото станало – тя се оправила напълно, а императорът изградил там хубав и богат град, който нарекли Аугусте. Но римляните не постигнали най-важното – мир с траките. Те решили да си послужат с коварство – сдружили императорския син с красивата Хебрия, а дъщерята на владетеля – с младия Ролистен. Те очаквали, че така ще сломят траките. Траките били стопани на тези земи и приемали гости, но не и господари.

Така се родил един от най-красивите градове в нашата страна. Той се намира в близост до град Пловдив, на не повече от 175 км от столицата ни. Пътят до него е прав и не много натоварен. До града може да се стигне с влак, автобус или лек автомобил, като той е посещаван и през четирите годишни сезона. Климатът тук е мек, което го прави още по-подходящ за туристическа дестинация.

От векове бивши скелети печални
Стърчат тия голи стени.
И будят в нас мисли и спомени жални
За някакви минали дни,
Когато светът е на цезари хищни
Свещеното иго носил,
И гробници крепки, грамадни и пищни
За свойта свобода градил.

Ив.Вазов

Няма човек, който да е отишъл в Хисаря, и да не е видял неговите каменни стени.

Те са се превърнали в символ на града и говорят за неговото минало, настояще и бъдеще. Били са построени с цел зашитата му от външни нападения, а също така и за да гарантират сигурността на императорите в него. Дълги каменни зидове опасват града и така той се превръща в непревземаема крепост. Каменната им снага достига до 12м, а широчината им е 3 м. Крепостта никога не е служила за стратегически цели и не е вземала участие във важни военни действия. Според преданията тя е строена в продължение на 20г., като съвсем малка част от строителите успели да дочакат края на построяването й. Хисаря има пет входни порти, като времето е образувало причудливи форми на един от входовете на града. Това са прочутите камили, които имат формата на две камили, застанали една срещу друга. По тези необикновени земи са се крили Димитър Общи и Васил Левски. Димитър Общи бил посъветван да отиде в Хисаря и да се скрие там за известно време, за да не го открият. Отишъл при ханджията и поискал стая, в която да се приюти. В града на императорите останал няколко седмици. Дошъл и Левски, като двамата напуснали Хисаря на коне и се отправили към Пловдив. Никой не знае дали Левски е идвал отново в Хисаря, но освен град на императорите, той е бил убежище и на борците за свобода.

 

Но не крепостните стени са онова чудо, което привлича летовниците. Всяка година, през четирите сезона, млади и стари отиват в императорския град, за да лекуват своите заболявания. Оказва се, че топлите минерални извори се оказват спасителни за много хора, които имат проблеми със здравето. Минералната вода помага да се облекчи тяхното състояние, а освен това ги и калява. Така хората с влошено здравословно състояние изкарват по-леко зимата и боледуват по-малко. В града има 22 минерални извора, а капацитетът на свободните легла надвишава 100. Цените са приемливи, обслужването е на високо ниво, а резултатите са впечатляващи. Именно това кара стотици хора отново да се връщат в Хисаря. Казват, че няма човек, който да е посетил този град и да няма желанието отново да се върне в него. Всеки, по един или друг начин, е запленен от неговата красота.