Макар историческите сведения за това красиво място да са оскъдни, все пак археологически находки сочат, че в този район първите заселници са дошли пре първото хилядолетие преди новата ера. При разкопки са намерени тракийска и римска керамика, както и монети от времето на римския император Нерон, властвал през първи век от новата ера.Името на Добринище е дадено още от първите заселници по тези места. Те били омаяни от красотата на Пирин, от лечебните минерални извори и от чистия въздух. “Добри неща, добри неща...” повтаряли хората и неусетно станали кръстници на селището. Добринище. Днес то наистина е чудесно място за отдих и туризъм. Планината над селото е по-достъпна, отколкото в Банско, теренът не е така алпийски. Тук има и десетки минерални извори, от които блика лековита вода. А селището тепърва набира скорост. Застроява се със съвременни фамилни хотели, предлагащи комплексно обслужване, уют и възможност за пълна почивка. Амбицията е да се превърне това място в елитен ски и балнеоложки курорт.
Интересно е да се посети местната църква “Свети Свети Петър и Павел”. Влизам в двора й, зелен и добре поддреден. Тя е от 19 век, във формата на трикорабна псевдобазилика, в този си вид е построена през 1835 г. В храма има красив дърворезбован иконостас, изработен от прочутите майстори от Дебърската школа. Струва си да отида и видя онова място, където някога било открито старо оброчище, а днес е построен манастирът “Свети Панталеймон”. За целта ще се наложи да повървя повече от 3 км нагоре в планината, но знам, че няма да съжалявам за прехода. Туристите не пропускат да се появят там, където са трите действащи валявици, да влязат музея на града. Освен това в Добринище има възможност за минерален плаж на открито. признавам си, за него предимно сме дошли тук. Впечатляваща е историята на църквата “Успение Богородично”, построена през късното Средновековие. На няколко пъти е разрушавана от турците в прехода ХVІІ-ХІХ век, после отново възстановявана от местното население. През Балканската война отново е в пламъци, но само три години след това е вдигната с каменна зидария, споена с кал. Светата обител рухва през 1980 г, Запазени са и до днес 4 царски и една каменна икона. Вече много неща знам за Добринище, богато е на минало, тук винаги са живели родолюбиви хора, твърдят историците. Включвам се в група за тур-фотосафари в национале парк “Пирин” с изкачване до Безбожкото езеро. Пътят е минат почти неусетно, а там, горе пием ароматен билков чай с боров мед, правим си горски пикник сред дивата природа. Обсъждаме с другите, че оттук има възможност и за други маршрути в Северен Пирин. Близо до тази хижа е Безбожкото езеро и е на три часа път от връх Безбог. На 3 км от Логовето е местността Мочара с хижа “Мочарата”, където се чувстваме вече част от величествената планина. На връщане в Добринище можахме да видим единствената градина за еделвайси в България и да си вземем оригинален сувенир за спомен. От Добринище на запад на 30 минути път пеша в местността Свети Никола стигаме Светиниколският водопад, където са открити останки от еднокорабна древна базилика. Забалежителни са водопадите на река Валявица, както и археологическият комплекс. Тръгвали сме срещу течението на река Десилица и след 12 км сме стигали до хижа “Гоце Делчев”. По пътя се минава край манастирчето “Свети Димитър”. Красиво място, обвито с покоя на гората и мъдростта на времето.
Все още няма коментари