club50plus.bg

Разходка в град Шибеник

Тук разгледахме катедралата Св. Яков – една от най-красивите в Далмация. Строена в период от 105 години – 1431-1536 г. Изградена изцяло от камък и използвана уникална техника за изграждане на свод и купол без спойващи материали.

Дело е на трима архитекти, ръководили строежа един след друг – Франческо ди Джакомо, Георгиус Матей Далматикус и Николо ди Джовани Фиорентино. Каменната украса и забележителния фриз със 71 скулптирани лица на мъже, жени и деца говорят за готика и ренесанс и силния обмен между Италия, Далмация и Тоскана в областта на монументалните изкуства.

Посетихме и още красиви места.

И дойде последната вечер. Имаше изненада от домакините. Тия домакини!!! Вечерята бе морска – риба и миди в промишлени количества, придружена от изпълнения на забавни шлагери от един мъжки квартет наподобяващ мексиканските мариачи. Те пееха божествено!

И накрая – пак изненада – импровизиран концерт от всяка държава. И докато другите се мъчеха да скалъпят някакво речитативно, фалшиво и забавно пеене – ние, всичките сме певици – като им тръснахме една патриотична песен, двугласно изпълнение „Питат ли ме де зората..."

Пак обрахме лаврите!

Но и тези, които не могат да пеят бяха много забавни – докарваха го от ръце и физиономии и страшно забавляваха публиката.

Тази вечер бе размяна на имена, адреси, е-мейли. Имена като Душана, Божена, Ивана, Габи, Харолд, Алеш, Адреану и много други се произнасяха с приятелска нотка в гласа.

На другия ден сбогуване: „Goodbye", „La revedere", „Auf wiedersehen" "Zbogom"... И поехме обратния път.

Шибеник е на 400 км от Загреб с автобус. От там по летищата Загреб – последна обща снимка – Виена – Букурещ.

И ето, че се завърнахме от Хърватия. Всичко беше прекрасно! А защо ми горчи? Сега осмислям преживяното, казаното, показаното и се питам „Къде сме ние?"

На този форум, при общуване с пенсионери от другите пет европейски страни, разбирам, за кой ли път, че техният стандарт е на светлинни години по висок от нашия. Те ползват езици, компютър, посещават университети за обучениe на хора от „трета младост"...

И те поставят пред правителства и парламенти същите искания като нас – ръст на пенсията, навършени години за пенсиониране, за по хуманни отношения към възрастните хора, за достойнство и еднакви права и задължения, но техните искания са за още по-висок стандарт, а нашите... за оцеляване!!!

Добре, че имаме дух и го показахме в Хърватска!

снимки авторът