Идете и до...Стобските пирамиди

Normal_dsci1453

Щедрата природа е изваяла неповторима гледка недалеч от Стоб

Както през всеки юли е време за почивка и пътешествия. Съвсем нормално е да се отправиш към Величествения Рилски манастир. Тази обител, със столетната си история, с красотата и мъдроста си, не случайно е избрана за емблема на Родината след всенародно допитване. Ходила съм многократно през годините, още като дете с родителите си, като млада майка... и днес отново отивам помъдряла, с натежало чувство на гордост от принадлежност към нещо наистина неповторимо.

Разстоянието от Русе до манастира е доволно голямо, налага се да преспим наблизо, за да може рано сутринта да преклоним глава благоговейно пред светото място.
Град Рила е гостоприемно настроен с десетки новооткрити часни хотели и къщи за гости. Избираме си един с име на полубог от гръцката митология. Ново, луксозно и с вкус подредено. Стопанката, достолепна дама, се шегува: „С много любов е строено, така и си посрещаме гостите – с обич!".  След настаняването, седим долу на двора, превърнат в българска механа, с „покрив" от надвиснали гроздаци асми, озвучен от шуртенето на вода в коритото на дворна чешма... Тишината оглушава. Кафето, с което ни черпят, отпуска благодатно.
Стобски пирамиди, снимка-авторът- А, до Стобските пирамиди няма ли да отидете? – пита неочаквано домакинята.
Споглеждаме се с мъжа ми. Става ни леко не удобно, защото не знаем за какво говори, затова и отговарям внимателно.
- Наблизо ли са тия...пирамиди?...
- Село Стоб е от град Рила на десетина километра... по път ви е! Те са изумителна гледка, не ги пропускайте, ще съжалявате, ако не ги видите.
- Хм-м... – не успявам да подтисна недоверието към предложението – ръбесто ми звучи - село Стоб!
Жената се усмихва, отпива от кафето и с нисък алт търпеливо обяснява.

Легендата

Сегашното село е построено върху селище от далечните византийски времена, няколко века преди Христа. Казвало се е Стоби. Има си красноречиви останки от тогава.
Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Крепостни стени и гробове, накити и делви. През тежките времена на турско присъствие по земите ни, хората от това село си били построили християнски храм. Но за да отидат до него минавали по стръмна пътека извита над дворовете на турските аги. Разлютили се господарите, кощунство им се видяло да ги наблюдават от високо и от горе, затова разрушили храма на неверниците!... Било е едва 15век, но... мястото на светата църква се тачи и до днес. Основите стоят, до тях е изграден малък макет на постройката, редом внушителен кръст се издига като часови, а народа и да днес нарича местноста подчертано уважително – Църквището!

Естествено, впечатлена съм, но и не мога да се стърпя и питам:
- Нали ни говореше за някакви пирамиди... Нищо общо не намирам от казаното с цялата историческа беседа!DSCI1439
- Да, права си... Пирамидите са друго, те са причудливи скални образувания. Щедрата природа е изваяла неповторима гледка недалеч от Стоб. Местните хора пък са построили достъпна пътека за да го видят всички гости. Сега, при залез е най-красиво. Ако побързате, ще видите нещо наистина изумително красиво...
Жената е абсолютно права. Стигаме лесно, достъпно е, маркирано и подредено. Утъпкана пътека ни води по рида, възвива покрай историческата църква, промушва се през горичка, тактично осеяна с пейки за отмора и услужливо продължава с парапет покрай шедьовъра, наречен Стобски пирамиди.
...От глинесто червеникавите скали, с дебелина до 30-40 м, длетото на всемирния Творец е създало уникални форми. Повечето от тях са от пирамидален тип, но има и конусни. Интересно е как част от образуванията са се увенчали с камени шапки – това са големи скални блокове, размери до 120 на 80 см, „кацнали" по самите върхове!...

Онемяла съзерцавам под разпръснатата светлина магическия колорит на причудливо издълбаните фигури, напомнящи ми танцов ритъм. Под абстрактното звучене на пейзажа съзнанието ясно рисува преданието запазено за южния склон на Кулския рид: „Едни сватове от село Колибите, взели мома от съседното село Стоб. В онези далечни времена младите се женели без да се познават, та затова булката била цяла забулена, според обичая. Не щеш ли, минавайки по стръмния скат, духнал планинския вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето и. Кумът - левент и напет, пръв приятел на младоженеца – не очаквал такава дивна красота. Стобските пирамиди разказват древни легенди, снимка-авторътНеволно се поддал на не преодолимо избухналото желание и... понечил да целуне девойката!... От изумление цялата свита на Сватовете се стъписала от постъпката му. Ужасени всички се вкаменили от греха. Останали си така и до днес – красиви-потресени-величествени-не пристъпни под своите камени шапки... „
... Трудно ми е да напусна гледката. Подпряна на парапета, загледана в Стобските пирамиди се питам: „Възможно ли е изгледа да бъде произведение на изкуството?" Отговора е там, на място. Отивате и се уверявате лично!
Лесно е. Приятен път и... емоцията на фантастичното природно дарование ще ви сполети. Достатъчно е да опитате.

 


Създадена на 26.03.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари