club50plus.bg

 Идвала съм тук преди 30 години, но вълнението ми да го посетя отново, бе непреодолимо. Не знам от какво точно идва радостта, че съм тук – от красотата на природата, от чистия въздух, от хората? От толкова много история, минало, влязло в легенди и митове, и настояще? От исторически и природни забележителности? От всичко това и от още много неща. По това време на годината за пореден път тук се провежда фестивалът „Родопи ФЕСТ”, за няколко дни на сцената, издигната между драматичния театър и сградата на кметството, се редят групи, дошли от цялата страна да пеят, танцуват и поздравят домакините с празника, който чества обединението на кварталите Смолян, Райково и Устово в един град – Смолян. Радостта от празника, за съжаление, беше помрачена от събитията сполетели хората край Варна,  жертвите и разрушенията при наводнението пресече порива на празника, множество групи отказаха да участват в знак на  съпричастие и споделяне на болката от трагичните събития. Но едно участие се замени с друго – вместо песни и танци, имаше повече театрални етюди, рапърски участия, младежи „въоръжени” с цветни материали, рисуваха по високите стени своите графити. Празникът доби различен тон – сдържан и смислен и животът продължаваше.

   Настанявайки се в центъра на Райково, в един хотел, който до този момент не знаех нищо за него, „Луксор” ме посрещна с усмихнатите мили момичета Мария Печилова  и Рада Кузманова. Те не само ни настаниха най-удобно, те ни разказваха много за града, за живота в него, за всяко място, което си заслужава да посетиш и видиш, без значение дали вече си го направил преди. Рада знаеше много за Момчиловата крепост, участва в проекта за нейното възстановяване, а Мария ни съобщаваше за всичко най-важно, което се случва в града, за да го разберем и видим. После взехме картата на Родопа планина и начертахме посоките, които по които да поемем, за да видим живота във вътрешността на тази удивителна наша, много красива планина. Сутрин щом отворехме очи, виждахме насреща високите върхове очертали планината, наситено зеленото просто омайваше с невероятна сила.

   На зазоряване щом слънцето огрееше върховете, гледката ни оставаше без дъх. Едва ли някога сте виждали толкова много природна красота на едно място! Още преди слънцето да се покаже и огрее града, най-високите върхове засияваха в приказни синьо-зелени цветове, докосвани от облаци и невероятно синьо небе. Първо светваха върховете, оградили от две страни Смолян, след това слънцето оцветяваше в пъстри тонове всяка сграда, къща, малките дворчета, препълнени с цветя, едва обиколили къщите, подредени по стръмните улички. Оставахме без дъх, докато ги обходим, а местните просто ни се смееха, че са дотолкова свикнали със стръмнината, с красотата наоколо и с пасторалната тишина, прегърнала целия град, че ни се чудеха как се захласваме по всичко това, обзети от всяко земно и неземно усещане. Сетивата тук се усилват, вълнението е постоянно, намираш се в друг свят, толкова различен от тежката атмосфера на столичния град.

  Много видяхме, имахме десетки срещи с хората на Родопа, но това никак не ни стигаше. Колкото и пъти да се връщаме тук, няма да ни е достатъчно. Опитахме от родопските баници, от уникалното сирене и местен кашкавал, от цеденото мляко, поседнахме край паметника на Орфей и Евридика и до Хайтов и неговия някогашен родопчанин пред Драматичния театър, посетихме историческия музей, разбира се, влязохме и в Планетариума, за който друг път ще разкажа. Но каквото и да ви разказвам, всичко това трябва да се види, да се усети и преживее.  Гарантирам, че светът ще ви се стори различен, там, горе сред върховете на Родопа планина, където  Космосът е по-близо, слънцето, вече качило се на хоризонта, започва да праща живителна топлина и прави света толкова различен и много по-хубав!