Пътуването из Европа продължава

И така изпълнени с невероятните картини от видяното при водопада на Рейн, ние се прибрахме в базата ни – германския град Фрайбург. На следващия ден ни чакаше нова изненада от програмата, подготвена от нашия син. Вълнувахме се като малки деца преди качване на самолет. Нощта премина неусетно и отпочинали, с настроение потеглихме отново. Този път ни очакваше съседна Франция.

Посоката – китното градче Колмар в долината на Елзас.

Пътувайки по немската автомагистрала отново наближихме река Рейн. С чувството на автостопаджия преминах пеша по моста, свързващ двете съседни държави. Какво е то обединена Европа, си казвах аз вървейки над голямата Рейн, от Германия към Франция. След около 50 км пътуване из красивите френски места навлязохме в целта пътешествието – градчето Колмар.

То е с около 70 хиляди жители. Малко прибрано селище, запазило духа на вековната си история. Слизайки от колата неусетно се пренесохме в друг свят, далеч от шума на големите градове и светлината на алуминия и стъклото на високите сгради. Посоките и разстоянията до световните градове бяха точно определени. Отворихме широко очите си за предстоящата ни среща с приказната красота на човешкото умение през вековете. Вървяхме по улички, изпълнени с цветове и тишина. Крачехме сами по паважа.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Бяхме опиянени от гледката и от рева на майката природа.

Погледите ни скачаха от една къща на друга, от изписани по-изписани. Сякаш един природен феномен-художник ги беше изрисувал. Цветовете – от ярки по-ярки.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Преминавахме от уличка в уличка. Нямаше коли и трамваи.

Застиналото начало през годините на това градче беше навсякъде. Сякаш сега ще изскочи пред нас пъргав мускетар, канейки ни на дуел.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Или от красивия балкон млада дама ще ни махне с кърпичка за поздрав. Нежната бяла ръка се подава сред отрупаните с цветя прозорци, разтворила широко разноцветните капаци.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Къщите се състезаваха коя да е по-красива. Нямаше бетон, арматура и цимент. Топлината на дървото се чувстваше от всяка постройка. А каква линия на фасадите само. На места бяха накацали бели щъркели с малките си, символ на района в който бяхме – Елзас.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Ние гледахме в захлас приказката на Колмар. Очите ни запечатваха видяното заедно със снимки на съвременните фотоапарати. Неусетно излязохме на главна улица с капанчета и сергии за сувенири.

Двама улични музиканти с майсторско умение на инструмента, допълваха апетитния обяд в китното ресторантче. Класическите им мелодии се носеха приятно из смълчаната уличка. Не може да не спреш и да не се насладиш на картината със звук и цвят.

Приказният разказ на това градче продължаваше. С помощта на туристическата карта се насочихме към

квартала на малката Венеция

Някой през вековете е кръстил района на името на великолепния град Е, каналите не са така големи, но с тези разноцветни цветя имат своя красота. А пък разходката по вода с лодка е едно истинско удоволствие. Толкова успокояващо беше това пътуване по тихия речен канал, покрай красивите къщи и ресторанти.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Наближаваше края на това пътешествие в приказката на Колмар. В движение научихме за някои географски забележителности на градчето.

Например, че тук е роден авторът на статуята на свободата в Ню Йорк Фредерик Бартолди. Тук е живял и творил небезизвестния Гюстав Флобер, написал романа Мадам Бовари. Днес районът е водещ в производството на едни от най-качествените червени вина и т.н.

Взехме си довиждане и с една от емблемите на градчето – човешка фигура от лъжици и вилици. Тя ни махна дружески с металната си ръка.

Тръгвахме си от това толкова пъстро градче. Бяхме очаровани от автентичността му, от консервираната архитектурна красота, от витаещия по уличките му средновековен дух на живот. Приказно нарисуваните къщи ни говореха на своя вековен език, показвайки най-примамливото си лице. Крачките ни отекваха по каменната настилка на притихналите улички.

Успокояващият плясък на греблото по канала в малката Венеция ще звучи дълго още в нашите души, очаровани от това дивно място. Да, бяхме омагьосани от красотата и изяществото на Колмар. С желание и истинско удоволствие изчетохме цялата приказка за него. При удобен случай пак ще си я прочетем, си казахме всички. Затова и само махнахме

за довиждане, а не за сбогом.

С приказно настроение поехме по-обратния път за съседна Германия. С вълнение пресякохме голямата Рейн, граница на двете големи държави. Отново се връщахме в базата ни – Фрайбург, очаровани от видяното днес. Благодарни сме на нашия син за прекрасните места, които посетихме. Със събраният снимков материал и най-вече с трайните впечатления от тези екскурзии човек действително се чувства определено богат. Предстоеше ни да опознаем по-подробно Фрайбург – германски град в най-югозападната част на страната.

Очакваха ни три дни за впечатления там...

снимки авторът