club50plus.bg

   КНИГА, ИЛИ ФИЛМ?                    

          Съпругата ми е киноманка, а аз си оставам жалък книжен плъх и книгоман. Киното наистина е изкуство, но ме кара да си задавам въпроса, защо заради него книгите стават все по-излишни? Има ли смисъл да се правят лирични описания на природата, безбрежния океан, кървави залези, заснежени върхове, или страховити бури. Какво различно можем да кажем за женската красота и страстта в обладаването и? Каква полза има от описанието им, след като всичко това можеш да го видиш едно към едно на екрана. Загадъчни красавици с омагьосващ поглед и сладострастни устни, които виждаш дори по гол задник и с щръкнали цици, апетитни, като крехко агнешко. По-реални отколкото в истинския живот. И какво повече може да се напише за герои, убиващи десетки и стотици врагове, проливащи реки от кръв, печелещи невероятни битки и устояващи на спиращи дъха изкушения, когато можеш да съзреш всичко това с очите си и даже да виждаш лицата на агонизиращите и измъчваните. Актьорите и камерите постигат всичко това, без намесата на въображението и да е нужно да го обработва мъзъкът ти. Представата ни за Ахил в Илиада е вече само в образа на Брад Пит в същата роля.

            Единственото, което филма не може да направи е това, да проникне в ума на героите, не може да възпроизведе мисловния им процес, сложността на живота. И кое е по-лошото?  Може би се мисля за елитарен, или не понасям демократичността на киното? Вече мнозина могат сами да направят филм. Гледал съм доста филми, които са ме карали да се просълзявам. Но, знам със сигурност, че доста автори, режисьори и актьори са безчувствени, егоисти и тъпоумни. Актьорът блъска с юмрук в стената, или огледалото, за да демонстрира, че е ядосан. А това въздейства. Как е възможно това? Защото се използват музика, декори, светлинни ефекти, телата и движенията на артисти и каскадьори и най-вече нови технологии и компютърни анимации, за които вече почти няма невъзможни неща в изобразяването.

        А писателят  разполага само с думите, въображението си и белия лист. Всъщност това не е чак толкова лошо. Това е негово величество прогреса, дал път на демократичното филмово изкуство, но без творческото страдание на Микеланджело и плеяда други творци. Вече имаш фотокамера и дори айфон и шракаш, щракаш... Създаваш и публикуваш нещо, за което нямаш талант. Колко демократично и галещо егото е да направиш собствен филм? Това удоволствие вече замества дори и секса. Аз гледам твоя филм, ти моя. Не е ли чудесно? Може да сме доволни, че почти всички ние се занимаваме с киноизкуство, което вече променя света. Но, дали към по-добро?

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg