club50plus.bg

Геоморфологията ражда страшни приказки

Уникалното творение на природата Дяволския град се намира в Южна Сърбия близо до град Куршумлье, на 89 км югозападно от Ниш и на 281 км от Белград

Тук се комбинират два редки природни феномена – причудливи земни фигури и два извора с високо минерализирана вода. Мистичността на мястото се допълва и от околността, където се намират останки от древни поселища, стара църква и гробище, както и няколко изоставени минни шахти. Гласовете, които скалните образувания изтръгват от напорите на вятъра, също допринася за приказността на мястото.

Местността е поставена под защитата на държавата още през 1959 г., а от 1995 г. е обявено за паметник на природата от изключително значение. Общо са защитени 67 хектара площ.

Дяволския град се намира на територията на село Джаке (произлиза от албанската дума gjak, която означава кръв). Фигурите от пръст, или както местните ги наричат “кулите”, са разположени в две дерета– Дяволското и Пъкленото дере. Общо има 202 земни фигури с различен вид и големина, високи от 2 до 15 метра, достигащи ширина от половин метър до три метра, с каменни “шапки” на върха. Фигурите са резултат от специфичен ерозивен процес, траял векове. И днес те растат, менят се, някои изчезват и отново започват да се създават.

Чудно изваяните и още по-чудно подредени фигури, водата с необичаен цвят и вкус, тайнствената атмосфера, която създава всяко подухване на вятъра между фигурите, са накарали местните да дадат названието Дяволския град на местността. Съществуват и много легенди, които обясняват това, но ето две от най-разпространените.

Легендите

Първата разказва, че някога по тези земи живеели скромни и отдадени на вярата жители. Това разсърдило дявола и той им приготвил вода, за да забравят вярата и роднинските си връзки. Хората пили от водата и забравили кои са, син не познавал майка си, брат се влюбил в сестра си. Когато двамата решили да се оженят, на дяволския план се опитала да попречи самодива, която според легендата и до ден-днешен защитава местните хора. Тя обаче не успяла да вразуми сватовете и те тръгнали с младоженците към църквата за венчавката. Тогава самодивата се обърнала към Бога той да спре кръвосмешението. Бог се вслушал в молбата й – съеди-нили се небето и земята, духнал вятър, силен и студен, и вкаменил сватбарите.

Друга легенда пък разказва, че земните фигури са вкаменени дяволи, които хората дълго време носели на гърбовете си и те им причинявали само беди и неволи. За да се отърват от тях, хората идвали тук и прекарвали една нощ до църквата “Св. Петка”, която се намира в непосредствена близост до земните фигури, а на сутринта се отърсвали от дяволите, които мигом се вкаменявали.

Всъщност има научно обяснение за създаването на земните фигури в Дяволския град: въздействието на дъжда и вятъра водело до разтваряне и отнасяне на рохкавата пръст от дерето. Същевременно земята, която се намирала под скални блокове, била защитена от “бомбардировките” на дъжда и оставала неотмита, докато с времето по този начин не се образувал висок стълб или фигура с шапка.

Увеличаването на височината на стълбовете всъщност води до още по-голяма ерозия на земния материал, а тъй като наклонът на терена, върху който са разположени фигурите, е стръмен, преобладава вертикалната ерозия и това подпомага създаването на стълбовете.

Оставени на въздействието на климатичните фактори вятър, слънце, промяна на температурите фигурите придобиват странни форми, които изглеждат нереално – в основата си те са три метра широки, а отивайки към върха изтъняват до 20-30 см при височина от 10 и повече метра на фигура, а тежестта на каменната “шапка” на върха понякога достига до 100 и повече килограма...

Подобен геоморфоложки феномен се среща рядко – в Европа го има в Алпите, а в Америка е известна Градината на боговете. Феноменът има аналог и в България – край Мелник и с. Стоб (до гр. Рила). В Дяволския град обаче кулите са по-високи и по-многобройни. И много по-мистични.

Водните феномени

Друг феномен в Дяволския град са двата минерални извора. Първият – Дяволска вода се намира в близост до Дяволското дере. Той е студен, с висока киселинност (рh 1,5) и силна минерализация (15 g/l). Съдържанието на някои елементи – алуминий, желязо, калий, мед, никел и сяра – е от 10 до 1000 пъти по-високо в сравнение с обикновената питейна вода.

Вторият извор – Червеното врело – се намира на около 400 м от първия. Той е по-слабо киселинен (рh 3,5) и с по-ниска минерализация (4,372 mg/l вода). Заради равнинния терен водата му се разлива в широк, но тънък слой и се влива в коритото на близкия Жълт поток, а поради оксидацията на желязото, която водата съдържа в големи количества, се получава червена ветрилообразна тераса, която е една от атракциите на района.