club50plus.bg

Маски, песни и танци на Сирни заговезни във фалиралата Гърция

Сега май навсякъде е сезонът на маските и карнавалите – Рио де Жанейро, Венеция... Досега не знаех какво е това карнавал на живо и представите ми се изчерпваха с гледаното по ТВ за големите маскарадни шествия по света.

Не бях ходил и в гръцкия град Ксанти от има-няма 30 години. И затова много се изненадах, когато разбрах, че там хората правят такова чудо всяка година на Сирни заговезни от над 40 години вече. Учудих се и на това, макар повечето ми познати също като мен да не бяха чували за карнавала в Ксанти, все пак има професионални и компетентни български туристически агенции, които предлагат посещение на национално значимото за южната ни съседка събитие.

Но стига с тия чудения, с две думи – направо се записах за екскурзията и още веднага ще кажа, че си заслужаваше.

Ксанти е по-скоро малък (около 50 хил. жители, според екскурзовода), нещо като окръжен родопски планински град, от другата страна на побратимения с него нашенски Смолян, през планината, на юг.

С новия граничен пункт Илинден–Ексохи

достъпът до него е още по-лесен – и от западната, и централната част на страната.

Още с пристигането и въпреки мрачното, дъждовно и хладно време се разбира, че в града става нещо голямо. Полицията спира автомобилите далеч от центъра, а движението е доста натоварено за такова малко градче, живописно разположено на южния склон на мъгливата Родопа. След 15 мин. пеша към центъра се чуват първите звуци на празника, които, както и трябва да се очаква, са от уредби, разположени по една от централните калдъръмени, тесни и стръмни като в стария Пловдив или във Велико Търново улички. Платното ѝ се вие като змия между къщите, също в стар византийски стил, и кафенетата по терасите пред тях.

Уличката е старателно обезопасена с подвижни метални прегради, защото точно по нея се предвижда да мине карнавалното шествие. И навсякъде тълпи от хора – просто зяпачи, дошли ако не от цяла Гърция, то поне от цяла Северна Гърция, и самодейни живописни участници в карнавала, маскирани както само въображението им е подсказало. И доста българи има – поне десетина автобуса изсипаха нашенски групи, дошли да видят най-близкия до нас истински карнавал.

Като стана дума за карнавала и още преди да е тръгнало шествието, да дадем някаква информация за него. Всъщност, в основите му стои древен езически обичай. Първоначално празникът е бил предназначен

да прогони злите духове,

естествено. А и в навечерието на лятото и на активния селскостопански сезон да прогони болестите по хората, реколтата и добитъка. За целта жителите са правели клада, на която са изгаряли на открито човешко чучело, наречено Царос (Царус). Обичаят е бил пренесен от бежанци в Ксанти от едно недалечно източнотракийско селце, наречено Самаков. А името Царос идва, според обясненията на експертите, от звука, който издават горящите на кладата дърва.

От 50-те години на миналия век обаче фолклорният характер на карнавала все повече отстъпва място на по-съвременните форми и днес от фолклора вече няма нищо останало. Но националният гръцки характер се запазва, и то не само защото е в Гърция и в него участват предимно гърци, но за това по-нататък.

Докато чакаме началото на шествието, обявено за 13:00 ч, си уплътняваме времето с кратка разходка в старата част на града. Кратка, защото този квартал е много малък, много стръмен и не особено интересен за нас, тъй като такива имаме в немалко български градове и градчета.

После хвърляме и един любопитен поглед на седмичния пазар, разположен в един от парковете на града – пазар, който напомня на ранните години на световния търговски център Илиянци и на който най-голямата забележителност са десетките видове бухти, пържени под навесите на палатките в огромни тенджери с олио. Е, най-евтината порция от 4-5 бухтички с размерите на една хапка, е 2 евро, така че решаваме, че този местен специалитет не заслужава нашето внимание и гордо отминаваме с мисълта в главата

„ние колко бухти сме изяли, ако знаете..."

13:00 ч отдавна минава, ние сме разгледали основните забележителности на Ксанти, изяли сме си приготвените вкъщи сандвичи, поизмръзнали сме, но няма какво друго да правим, освен да зяпаме тълпите и индивидуалните карнаваладжии. Слава Богу, те не липсват и са кой от кой по-колоритни. И с удоволствие се спират и позират за снимки. Музиката дъни и ушите ни вече леко заглъхват, но нали за това сме били път – търсим подходящо място на тротоара на змиевидната карнавална уличка, където да се настаним, за да гледаме шествието. Намираме, даже има и ниски тръбни конструкции срещу паркиране на коли по тротоарите, на които може да се седне.

Сядаме и чакаме. Музикалният грохот не спира и за секунда, тълпите от ентусиасти щъкат нагоре-надолу по широките 1,5 м тротоари и с мъка се разминават. Но настроението е чудесно, всички или се усмихват или направо се смеят, подхвърлят си закачки, черпят се с бира и вино.

Всъщност, това е най-впечатляващото – неподправеното, истинското, спонтанното и искрено веселие. Просто виждаш хора – маскирани или не, които си правят кефа, които са дошли да се повеселят, да си повдигнат настроението, да забравят проблемите, да видят и други като тях около себе си, да съпреживеят заедно всеобщото веселие. Не съм ходил на други карнавали, това вече го казах, но на публични прояви с цел развлечение съм бил и никъде не съм видял такова

настроение, доброта, уважение към другите

Ние все ще се изпокараме, все някакви кусури ще търсим и намерим, ще ни блъснат, смачкат, излъжат в сметката, преджобят или нещо от тоя род, та да не можем наистина от сърце да се порадваме. Е, това е основното на този (а може и на другите по света, не знам) карнавал – от сърце!

 

 

 

 

 

А че има какво да развали настроението на гърците, няма спор. И даже, когато най-после с над час закъснение карнавалното шествие тръгва с гръм и трясък, първото нещо, което се вижда, са проблемите на страната и на всеки неин гражданин – кризата, дълговете, слагането на страната под попечителството на международните институции от рода на Европейския съюз и Международния валутен фонд, некадърните и корумпирани местни управници.

Но и към най-сериозния проблем може да се подходи с чувство за хумор, без от това да пострада никой и проблемът да бъде сложен на мястото му. „Продава се Гърция",

„Гърция е зад решетките",

„По-сладко от партийната торта няма", са само някои от темите, които откриват карнавалното шествие. А то всъщност е изключително мащабно, много добре организирано и провеждано с ред и разум. Една след друга преминават десетки тематични групи от по 150-200 души всяка, всяка със своето послание, изразено в костюмите, песните, танците.

Хилядите зяпачи „намазват" в буквалния смисъл на думата и те по нещо – най-близките до преминаващите групи получават по бузите и челото по някоя и друга черта или петънце от цветна боя, която пътьом им цапват карнаваладжиите. Всички буквално са затрупани от многоцветни конфети и шарени ленти, като през цялото време на продължилото над два часа шествие нито за секунда не спира оглушителната електронна музика и воят на свирките, тромбите и вувузелите на участници и зяпачи. Какофонията е пълна. Но нали е карнавал, то така и трябва да бъде.

Празник, истински празник от сърце и душа. И никой не се колебае да покаже, че се весели, че му е приятно, че разпуска. Без изцепки обаче, без каквито и да било признаци за хулигански прояви. Въпреки, че

не се мярка жив полицай,

а всичко е в ръцете на някаква импровизирана охрана от 20-ина души за едно трасе дълго около километър и събрало няколко хиляди души.

Та си мислим ние за нашата родна действителност, дето стотина хулигани могат с повод и без повод да разстроят софийския градски и частен транспорт за някаква си нищо и никаква футболна среща. И си мислим кога ли и кой ли ще се сети и у нас да организира такъв карнавал, та хората да се порадват ей така – на доброто настроение, на творчеството и въображението, на музиката и танците.

Свърши. Вечерта в Ксанти, казват, щяло да има грандиозна заря с фойерверки. Довечера, живот и здраве, ние ще сме си пак в зимна София.

Тия гърци затова са на тоя хал и държавата им фалира – защото само ядене, пиене, песни и танци им дай... А ние и без тия работи знаем как да сме още по-зле.

София–Ксанти–София
Снимките са на автора