club50plus.bg

Нашата поетеса, театрален журналист и драматург, талантливата Кева Апостолова, главен редактор на сп. „Театър” в София, автор на поредица стихосбирки и театрални пиеси, поставени в Америка и в Европа, наскоро се завърна от Брест, Франция,  където бе поканена от нейната преводачка, поетесата Анелия Велева Фат и от нейния съпруг, издателя на литературно издание Патрис Фат. Там бе публикувана на френски поетичната книга на Кева „Временен текст” UN TEXTE PROVISOIRE",poesie, издадена от парижкото издателство "L'une&L'autre ".

 За нея френският проф. Лоран Фурко казва, че  чрез поезията й „…ни се налага да проникнем в  странен свят, чиято смисленост само се отгатва, усещайки, че тя е в тясна зависимост от една култура и едно историческо битие твърде необичайни за нас. Загадка остава за нас въпросният « упадък », споменат в третата част на стихотворението. Питаме се дали става въпрос за частен случай от историята на българското общество или се намеква за световния упадък на епохата. Какъвто и да е отговорът, трябва да признаем, че тази неяснота, която прави от четенето по-скоро акт на любопитство, отколкото на проникновение, е извор на необикновено удоволствие близко до съприкосновението с оригиналността. А това действа освежителено, дори подмладяващо. Защото има в тази въображаема, гениална енергия, с която се натрупват  свръх-бароковите картини (« Издува се челото на сърцето/глътнало с паранормална /вяра старовековно-/то хапче « Българийо мила ») и невероятните асоциации (« Ангелът » , « блатните щъркели » , « българското кученце ») нещо от « случайната среща на един чадър и една шевна машина върху дисекционна маса » (Лотреамон), нещо като оживяване отново на сюрреализма. От тук следва и неоспоримият чар на тази поезия дошла от другаде  и от далеч”.  (сп. „Place de la Sorbonne”, април, 2013, издание на Сорбоната, Париж).

Но емоционалният акцент на нейното гостуване е посещението на курортното малко селище LE POULDU, където през 1925 година  Елисавета Багряна и Боян Пенев избягват от семействата си и се усамотяват  за близо месец  на брега на океана. По този повод тя написва цикъла „Бретан”. Двете наши поетеса Кева и  Анелия, както и Патрис, и новите приятели доц. Неда Декова и проф. Веско Деков четат  стихотворението „Бретан” на Багряна и… всички плачат от вълнение  там, на същото място, на брега, където в океана се влива река Laïta, възпята от Багряна в същия цикъл.