Това е история за щастието, което дойде при мен след поредица от нестихващи проблеми. Спечелих невероятна награда от Клуб50плюс: две нощувки в петзвезден хотел в Банско за мен и дъщеря ми!
Всичко започна с едно обаждане по телефона от главната редакторка на on-line изданието, която ми съобщи, че печеля наградата. Точно по това време в емоционално отношение се намирах няколко километра под земята - дъщеря ми имаше здравословни проблеми, които не стихваха, при каквито и лекари да бяхме ходили. Бях отчаяна, защото не знаех какво да направя, за да й помогна, пък и аз самата не се чувствах съвсем здрава….
От няколко години пиша в Клуб 50 Плюс, приятно ми е да го правя по няколко причини. Сама си избирам темите, начина на писане, съдържанието, формата. В това отношение създателите на сайта са дали пълна свобода на автора, без всякакво ограничение и вкарване в каквито и да е тематични или редакционни рамки. И така, вече две години и половина мога да кажа, че плувам щастливо в океана на читателския интерес на Клуб 50 плюс.
Времето минаваше, пишех за какво ли не и никога не съм вярвала, че точно на мен може да се случи да спечеля нещо такова голямо и приятно нещо, като награда за безплатен отдих, но ето, че се случи.
В първия момент, когато научих новината по телефона, не можах да разбера за кого точно става въпрос - просто не можех да повярвам, че се случва на мен! ….. Радостта ми бе неизразима!
След около две седмици пристигаме в хотел „Премиер Лъкшъри Маунтин Ризорт, който се намира съвсем в края на Банско, в подножието на планината. Отвън комплексът впечатлява със съчетанието на луксозна сграда с архитектурния облик на уютна планинска хижа, умело съвместяван в ново модерно строително решение. На рецепцията ни посрещна Динко, Костадин, усмихнато и ведро момче. Настани ни в голяма „стая”, която всъщност представляваше спалня с тераса, хол, луксозна баня и помещение за съхранение на багажа. През цялото време на нашия престой Динко беше на наше разположение, особено, когато имахме нужда от помощ да си приготвим ароматно кафе в стаята, или ободряващ английски чай като комплимент от хотела към всеки негов гост.
Още в началото на нашия престой ми се стори, че персоналът не е „дежурно любезен” – усмихнати и готови да направят престоя ни максимално удобен и приятен, не просто, защото служителите са на работа. Вниманието им към нас бе искрено и топло, придаваше още уют на почивката ни в този хотел. Това се потвърди в последствие, когато помолихме да сменят стаята ни, въпреки че беше наистина прекрасна. Причината беше, че слънцето беше необходимо на дъщеря ми заради здравословните й проблеми, а сегашната не бе огрявана, за за съжаление вече не можехме да използваме басейна отвън. През септември тук има слънце, то е силно, с него се прави планински загар, но и подухва тънък студен вятър от гората наблизо. Споделихме тази наша молба на рецепцията с известно притеснение как ли ще се приеме. Бяхме готови да приемем всяко предложение, само и само стаята ни да е слънчева. Та ние не бяхме си и представяли, че може да има нещо още по-хубаво от стаята, в която вече бяхме настанени. Но ето, че мениджърът на рецепцията, Диана Млазева обаче потърси в компютъра и намери възможност да ни настани в истински разкошен апартамент с две тераси, където в последствие успяхме спокойно да се насладим на слънчевите лъчи. Според нас беше истинско разхищение такъв апартамент да се даде на нас двете с дъщеря ми, но явно отново късметът беше на наша страна, благодарение на решението на Диана и на неоценимата намеса на другия мениджър по настаняването Любима Ганчова.
В огромния спа център ни посрещнаха две изключително мили момичета, както разбрахме по-късно, едното дошло от Тайланд на обменни начала, а другото, бе Августина, от Варна. Разведоха ни и ни показаха подробно предлагани на гостите на хотела турската баня, джакузито, козметичния център, фитнеса, басейна с топла вода, парната баня, екзотичните рибки за „природен педикюр”. Бяха на наше разположение през цялото време, дори се сприятелихме и си направихме няколко снимки заедно. Външният басейн предлагаше разкошна гледка към горите над Банско. Въпреки че беше вече края на септември, слънцето успяваше да придаде бронзов загар на онези, които искаха да се попекат край басейна и да поемат последните есенни лъчи.
Люси беше едно от момичетата, които разтопиха сърцата ни.
Любима Ганчова, или Люси, ни посрещна още на рецепцията с миловидна, сърдечна усмивка, и през цялото време ни накара да се чувстваме като у дома си. Заприказвахме се и тя ни разказа за малката си дъщеричка, Мария, която същата вечер имаше изпит за колан по таекуондо. Ходи на тренировки от село Бачево, където живее, до Разлог. Упорита и чаровна тя била гордостта на майка си и Люси непременно щяла да отиде да я подкрепи на изпита. Вълнението й бе по-голямо от това на дъщеричката й.
Изпитахме още перфектното обслужване на персонала по време на закуските, които също бяха към пакета услуги, влизащ в размера на ваучера. Питаха ни от какво още и още се нуждаем, за да направят нашия престой тук незабравим и вълшебен. Признавам си, не отсядам често в петзвездни хотели, даже никак през последните години, затова тук се почувствахме толкова добре, че всеки път в момент на възхита не преставахме да се шегуваме, че се чувстваме обслужвани и обгрижвани като истински „премиери”, каквото е името на хотела. И от други допълнителни услуги се възползвахме – пране на дрехите, гладене. Кога успяваха да влязат, почистят и ароматизират апартамента ни в наше отсъствие, така и не разбрахме. Навсякъде виждахме невидимата дискретна и много щедра ръка на персонала тук – на Мария Халачева, на пиколото Костадин, на Диана и на Люси, с които вече се познавахме и се обръщахме към тях на малките им имена, като към отколешни приятели. Взехме с нас спомена за прекрасна почивка, релакс, отмора и добро настроение, имахме ведрия топъл и много сърдечен прием от страна на целия обслужващ персонал, на природата на Банско и на сякаш кацналия в подножието на планината приказен хотел „Premier”.
Всичко това направи престоя ни в Банско незабравим, сякаш нереален. Нямам търпение да се върнем обратно тук един ден! Благодаря на Клуб 50плюс! До нови срещи в Банско!
Все още няма коментари