club50plus.bg

На изток от днешна Провадия, в планинското плато "Калето", което има формата на кораб насочен от север на юг се намира крепостта Овеч. Платото е обкръжено от всички страни със скални венци, които се издигат на впечатляващата височина до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото „Табиите" разположено непосредствено до него на север. Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето", където е разположена и Главната порта на твърдината. Тя се свързва с провлака към „Табиите" посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра. Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от Главната порта изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра води навътре към крепостта. Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.
Крепостта е изградена през IV в. и е функционираща до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на Второто българско царство. Византийците наричат твърдината Проват или Проватон, българите Овеч, а 

Гърците я наричат Проват или Проватон, което означава в превод "Овча крепост"
Аспаруховите българи възприели буквалния превод на гръцкото наименование и така в документите започнала да фигурира като Овеч. Турците наричали каменното укрепление Таш Хисар (каменна крепост), а в историческите хроники от XII в. се споменава и с името Бурфанта. 

Тя била изградена като пост, предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление и функцията й била основно отбранителна , но много бързо се разрастнала и  превърнала в голям административен и военен център с постоянно население. В редица документи Овеч е споменавана като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града, естествено, е разположен и солиден военен гарнизон.

Според някои историографски сведения, Овеч е съществувала и при Първата българска държава, за което съществуване говорят намерените два надписа на хан Омуртаг за времето на неговите походи срещу франките и маджарите. През Второто българско царство крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II.

През 1366 г. българските войски пленили  трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски, сред които маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер и по нареждане на цар Иван Александър били заточени  в крепостта Овеч След намесата на католическия патриарх на Константинопол и откуп от 2400 златни перпера благородниците били освободени.

Половин век по-късно, през 1409 г. Овеч става център на въстание начело на което е синът на Иван Шишман Фружин, а през 1413 г. Муса, синът  на жестокия Баязид I завзема крепостните укрепления и наказва свирепо местното население. Малко по-късно, през 1444г. крепостта е унищожена до основи от войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик. Варненчик е разгромен при Варна и турците отново започватда използват останките от крепостта, но тя губи предишната си значимост докато през XVII  бива напълно изоставена. Българското  население, което живеело около крепостта създало днешния град Провадия.