club50plus.bg

Оцелявал и възкръсвал, той е там

Преди време, пътувайки в подножието на Стара планина, решихме да свърнем от пътя и да потърсим кътчета, които не познаваме. А такива има много. Спряхме и попитахме две жени, които вървяха по уличката на старопланинско селце какво си заслужава да видим и така те ни упътиха към Плаковския манастир. Признавам, дори не го бях чувала. " Малко е закътан, ама вие ще видите..." - допълни едната от жените. Светата обител се е  сгушила в Еленския Балкан на 18 километра южно от град Велико Търново. Наблизо  са селата Плаково и Велчево, и само на около два километра е Капиновския манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец".

Когато влезеш в двора на манастира усещаш как времето спира, но някак си спира самотно. Тук е някак пусто и изолирано, сякаш манастирът е забравен от хората. Единствени сме в двора, други посетители няма, но решаваме да го отдадем на делничния ден. Влезаме навътре и установяваме, че всичко изглежда някак тъжно. Наистина позабравено място, но не и от Бог. Защото светата обител е разрушавана няколко пъти и отново е възкръсвала, буквално, от пепелта.

В манастира нямаше кой да ми разкаже за неговата история, но интернет направи това. Основаването му датира около 1280 година, по времето на  Втората българска държава. При падането на България под турско робство, както повечето манастири, и Плаковският е бил разрушен. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван. Тук, през 1835 година се организира Велчовата завера, като един от водачите на която е бил отец Сергий - бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът отново бил разрушен. За това напомня голяма мраморна плоча под манастирската камбанария, чийто надпис гласи:

"Слава на героите, събрали се преди сто години и загинали за свободата на своя народ: Велчо Атанасов Джамджията от В. Търново, Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, отец хаджи Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Кольо Гайтанджията от В. Търново, майстор Димитър от София, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други родолюбци начело с кап. Георги Мамарчев от Котел, вдъхновител и организатор на заверата. Български народен комитет, София, Великден, 1935 г."

Повторното възстановяване на светата обител започнало през 1845 година с построяването на манастирската църква "Св. Илия" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. 

През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги.

През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели. Плаковският манастир е обявен за паметник на културата