По стръмния път към духовния път

В музея на иконите в гр.Трявна
Normal_%d0%95%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f_%d0%a1%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%b2%d0%b0_%d0%b4%d0%be_%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0_%d0%bd%d0%b0_%d0%a1%d0%b2_%d0%91%d0%be%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b0__%d1%81%d0%bb%d1%83%d0%b6%d0%b8%d0%bb%d0%b0_%d0%b7%d0%b0_%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%b0_%d0%bf%d0%be_%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5_%d0%bd%d0%b0_%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b0

Признавам, че много се измъчих, докато изкачих хилядата стъпала до Музея на иконите в Трявна. Болеше ме ужасно кракът, куцах, едва пристъпвах, но имах ограничено време – трябваше да се справя за по-малко от час. Затова, стисках зъби и изкачвах с мъка стъпало след стъпало, и си припомнях  описанията на подвизите на обикновените хора, докато и днес  изкачват трудния път към катедралата Сантяго де Компостело, или наречен още Камино, притегателно място за хора от цял свят, като пътешествие по сложния път към себе си, когато на всяка спирка получаваш печат и мида, знак на пилигримите.

   Докато стигна до сградата, си представях всичките трудности, препятствия и премеждия на всеки поклонник, докато стигна височината, в която се помещава този наш Музей на иконите в Трявна. Той е бивш санаториум за деца с белодробни заболявания, но днес отвътре прилича на сводест храм, в който в прави редици са наредени към 160 уникални образци на иконографията, дело на зографи  от няколко възрожденски школи.

   Посреща ме екскурзоводката Емилия Серафимова, завършила богословски факултет, от 20 години работи тук, а тази година е юбилейна – музеят навършва 30 години. Развежда ме из залите, разказва подробно и интересно за епохата, майсторите иконописци,  различните видове икони – самобитна интерпретация на майсторите, съчетали догмата с творческото си решение за всяка своя творба. Цветове и форми пълнят въображението, извикват възхитата и нашето преклонение към таланта на самобитния народен художник от тревненската иконописна школа. Образите на света Богородица са няколко и различни по стил, пазят духовните послания на своето време към бъдещите поколения. Сред тях е  една интересна икона на Света Богородица , подарена някога на санаториума при откриването на детската болница за белодробни заболявания. Рисувана е от майстор с академично образование, но самата тя е във възрожденски стил. Иконата  имала нещастието да стане маса, да бъде ползвана като маса за хранене  цели 30 г . Лицето й  било издраскано, дъската накълцана и похабена. Сменят се режимите, персоналът също и някой решава, че може да бъде ползвана като маса за хранене. Параклисът също не е ползван с първоначалното си предназначение. Санаториумът е на около 50 м нагоре и е  в комплекса, някога построен от царския архитект Йордан Севов през годините 1938-1944. Но по-късно параклисът остава празен,  после се обособява в него тази уникална изложба на икони. След време  прибират иконата в музея, дълъг период е била на депо. По-късно я реставрират. Днес тя грее с изключителна красота.

    В Трявна има средно училище, в което учениците учат в три направления: резба, вътрешна архитектура и живопис. Учениците посещават целогодишно  музея, черпят знания и вдъхновение. Идват и от богословския факултет във Велико Търново често специалисти, които се интересуват от иконопис. Хората знаят за Музея на иконите в Трявна, той  е известен. Има шосеен път, но и над хиляда стъпала от града дотук, които изкачих, представяйки си пътя към Голгота, или в по-ново време – Камино.

   Човек се нуждае от своя личен връх, който да изкачи с големи усилия, лишения, болки и страдания, както го прави всеки ден по своя личен житейски път.


Създадена на 01.08.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари