club50plus.bg

Крушунските водопади - природен шедьовър

Бях на около12-13 години, когато учителката по география започна поредния си урок с думите: „ Посещавайки България, един англичанин възкликнал: Когато Бог е раздавал земята на хората, за българите сигурно не е останало, затова той им е отделил едно малко кътче от рая!" Държа да кажа, че съм родена и израснала във Варна / има ли спор, че това е един от най-хубавите ни градове?/, та може би, за това се нуждаех от години, да обходя, да видя лично не повторимите ни природни забележителности, не вероятните образувания и причудливи магически пространства – за да усетя и повярвам, че Родината ни буквално е осеяна с достойни за посещения места.

Била съм на северозапад, онемяла от величието на Белоградчишките скали. Те се простират на около 30-тина километра и при изкачване гледката е като при полет. Оставала съм без дъх в Дяволското гърло, намира се в югозападна България, до Триград. Височината на водния стълб, вътре в пещерата, е колкото двадесет етажна сграда, а стълбата за туристи е почти отвесна, тясна и полутъмна, трябва да я преодолееш, за да достигнеш билото. А какво да кажа за природния феномен „Гъбите", те са на югоизток, до Перперикон. И нямат аналог, ей така, природата ги е изваяла от камък, за да се вкамениш, точно като тях, от почуда при вида им. Изпитах благоговейно почитание в природния парк „Сборяново". Тук Могилите с гробниците /реставрирано и отворено за посетители/ са строени през 4-5 век преди Христа! Това е до местноста Демир баба теке, на североизток, където и християни и мюсолмани се кланят в един и същи храм!

Но като че ли онзи възкликващ англичанин, от урока по география, е бил на едно друго място, ето за там искам да ви разкажа. Ще ми се да ви заведа виртуално, пък било само в един свободен, почивен ден...
Почти в центъра на страната ни, на 30-тина километра от Ловеч, до село Крушуна, в местноста Маарата, безумната щедрост на природата е изваяла перлата на своя шедьовър в Родината ни.

Теренът е слабо планински, мек варовик, с пещери – Урушка, Водопада, Деветаки - така се наричат, а от тях бликат кристални ручеи.В началото имат вид на кротки рекички, проправящи си път сред горската местност, за да моделират камъка във водопади, драперии и обрасли в зелен мъх скали. Когато попаднеш там ти се струва, че слънчевите лъчи нарочно се спират върху игривите водни струи, за да можеш по-дълго да се любуваш на уникалните цветови нюанси.

        
Самата местност, днес със статут на природен парк, с проучени и тачени от познавачите еко пътеки, е позната от векове. В пещерите си е приютявала дори монаси-исехисти, търсещи единение с тишината и сътворението. А местното население използва от деситилетия за съботно-неделна почивка изумрудените поляни, покрити с девствени треви , обгърнати в кристален въздух.

Върви се по утъпкана пътека покрай водопадите, преминават се мостчета, изкачват се камъни, заобикалят се дървета, въздуха трепти от шума на падаща вода, редуват се гледки на езерца с кобалтова вода. След около час, час и половина, се достига до върха, до входа на пещерите, откъдето извират ручеите, за да сътворят магията на един пир за очите.
Грижливите стопани са сложили предвидливо пейки, беседки и...табели: Да се пази чисто! Да не цапаш излишно! Да не рушиш! Малко трудна задача, като си представите, че на паркинга, в самото начало има около 400-500 коли, а върволицата от разхождащи се , напомня мравуняк в поход. И да, разбира се, всеки е грабнал фотоапарат или кинокамера / точно като мене!/ Но пък групите от млади хора имат превес. Някой са с малки деца на ръце / моите лични поздравления!/ , други с раници и бутилки бира, който както си го разбира.Но там!..

На колене пред усещането за вътрешна хармония. Широко отворили очи от пространствените пропорции. Пречистени от разпръстнатата светлина. Любуващи се на уникалните цветови нюанси. Сляли се с природата.

....Ако имате някога възможност да отидете до Крушунските водопади, сигурно ще го разберете онзи англичанин от урока по география за какво е говорил – вярно е, на нас българите ни е отделено едно малко парченце от Рая!

Има такива места в България, може да ги посетете само за ден или два и... никога няма да забравите спомена.
В самото начало на еко пътеката пише: "През очите на времето". Аз ви предлагам да съпреживеете красотата от моя фотоапарат, някой от вас вече са ги виждали на живо, а другите...
...Ама още ли не сте тръгнали?