club50plus.bg

В есето си „Силата на безсилните” от 1981 г, истинският, за разлика от нашите десидент Вацлав Хавел е написал следната история за един зарзаватчия”
„Управителят на един магазин за плодове и зеленчуци поставил на витрината между зеленчуците лозунгът „Пролетарии от всички страни съединявайте си”. Защо е направил това? Какво е искал да каже на света? Истински ли е заинтересуван от единството на работническата класа? Толкова ли е голям ентусиазма му, че иска да запознае обществото със своя идеал? Помислил ли е поне за момент, как може да стане и какво означава това?
Всъщност, това е един знак, който може да се разтълкува по следния начин. „Аз, зарзаватчията работя тук и знам какво да правя. Постъпвам така, както се очаква от мен. Аз съм зависим и не мога да бъда упрекнат. Аз съм послушен и имам право да бъда оставен на мира.” Това послание, естествено има адрес и е насочено към тези отгоре и в същото време е щит, който предпазва зарзаватчията от евентуални доносници. То е отражение на жизнените му интереси. Но, кои са те?
Нека отбележим, че ако му беше наредено да постави лозунга „Аз се страхувам и за това сляпо се подчинявам”, той щеше ли да е също толкова безразличен, макар и да отразява истината? Зарзаватчията би изпитал срам да постави толкова недвусмислено изявление за собственото си деградиране и това е съвсем естествено, защото е човешко същество и има чувство за собствено достойнство. За да избегне това усложняване, изразът на неговата лоялност трябва да придобие формата на надпис, който поне на повърхността на текста изразява едно незаинтересувано убеждение. Което иносказателно да ни казва – „Какво лошо има в това работниците от целия свят да се обединят?” Така този надпис помага на зарзаватчията да скрие от себе си ниските подбуди на своята покорност и в същото време да скрие още по-ниските подбуди на властта. Той се скрива зад фасадата на нещо възвишено. И това нещо е ИДЕОЛОГИЧЕСКО!"
С този пример Хавел отбелязва, че всеки човек е способен в по-голяма, или по-малка степен, да се примири с живота си в рамките на лъжата. Осъждането му на тоталитарната и комунистическа държава се върти около вредата , която системата е нанесла на морала на хората. Системата тогава се стремеше да направи всички хора морални съучастници не толкова чрез терор, а като ирония, размахвайки пред тях плодовете на потребителството. И това не бяха разкошните играчки, които разпалваха алчността на потребителите от американската и европейска средна и богата класа, а дреболии като хладилник, телевизор, лека кола, апартамент, или чершката на тортата – почивка на Слънчев бряг и Златни пясъци в България.
Оказа се, че това което Хавел определя като общо нежелание на потребителски настроените хора да жертват материалната си сигурност, заради духовната и материалната си почтенност е явление, което е свойствено не само за тогавашното социалистическо общество. Вече сме свидетели, живущи почти 30 години в условия на „пазарна икономика” и „демокрация”, как хората продължават да правят ежедневно същите компромиси и да заблуждават вече не в името на социализма, а на идеи като „реализиране”, „лично израстване”, „преуспяване”, „евроатлантически ценности”, „либерална демокрация”. И в сегашната политическа и икономическа реалност не може да си какъвто и да е работник, лекар, инженер, служител, или частен предприемач, без да вървиш „в крак” по същия начин, както и зарзаватчията тогава. Категорично не може да преуспява писател, журналист, университетски преподавател, без да е ангажиран като горкия зарзаватчия в измамата и на тази система, срещу получаване на грантове от НПО-та, специализации и квалификации в западни университети, комисионни от сделки и други благини, декларирайки символ верую, но вече с обратен на социалистическите идеи знак. 
Ако някой иска да остане честен до край и да съхрани чувството си за собствено достойнство има само една алтернатива. А тя е да отпаднеш напълно от системата и да станеш истински дисидент.

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg