club50plus.bg

Според някои, селцето датира чак от далечния петнадесети век

Коларово е село в Петричка община, разположено на 14 км от административния център. До 1966 г. името на селото е било Коларево. Има автобусни връзки с гр. Петрич и околните Подгорски села на всеки час.

Селото е разположено в Подгорието, на надморска височина 400 м. През землището на селото тече Коларовска река, а северно край него - р.Струмешница. В селото има около 750 - 800 къщи, а жителите му са около 2400. Коларово е електрифицирано на 100 % и е едно от малкото села в страната, което е и 100 % канализирано. На територията на селото има пълно покритие на мобилните оператори.

Коларово има средно общообразователно училище „Васил Левски" и детска градина. Културната дейност се развива от читалище „Яне Сандански" (основано 1939) към него има женска певческа група, мъжка певческа група „Комитска песен", детски танцов състав.

В местността Мишовица (Мусовица), на около 4 км северно от Коларово са открити останки от праисторическо селище. Останки от антични селища има северно от селото, в местността Топилище и Бръцко поле; на юг от селището и Бръцко поле има плосък некропол (гробовете са оградени с керемиди и тухли). В местностите Дебелище и Лазарец са съществували селище и поселение от античната епоха и османския период (личат основите на каменни зидове, споени с хоросан; открит е капител от колона). Малко поселение от същия период е имало и в намиращата се наблизо местност Ангелица.
На възвишението Чуката (южно край селото има останки от постройки от антчността, средновековието (крепост) и османския период - една от постройките е с правоъгълен план и запазени зидове на височина до 1 м; намерени са късноантични и средновековни монети. Коларово се споменава в османските регистри от XV век.

Поминък някога и днес

Поминък на населението през XIX век са земеделието (царевица, ориз, пшеница, тютюн, сусам, мак, памук, коноп) част от селско-стопанските продукти се продават на пазарите в градовете Сяр, Драма и Солун. Селото е освободено през 1912 г. по време на Балканската война, тогава турското население се изселва. След Междусъюзническата война 1913 г. в Коларово се заселват българи бежанци от селата Липош, Горни и Долни Порой, Кукушко.

Поминък на населението след войните остават земеделието и животновъдството.
Храмовият празник е на Димитровден (26 октомври), тогава е и събора на селото. На втория ден от Великден местните хора се събират в м. Чуката.

В землището на Коларово се отглеждат тютюн, зеленчуци, трайни насаждения (лозя, ябълки, череши, праскови, домашни животни.
Всяка година на празника Сурва - 1 януари се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри.