Едно докосване до Бога

Какво е животът? Вода, която изтича във времето, един миг от вечността. Но, остават вечните неща – вода, камък, въздух, вяра, хармония. Всичко това е Рилският Манастир.

Застанали пред внушителната фасада на главния вход немеехме пред светата обител

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

и Христос, от свода, ни закриляше със своите ангели – пазители.

Бавно престъпвахме по стария калдъръм, който помнеше историята на манастира.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Пред нас се откри прекрасният манастирски двор, изпълнен с много посетители. Каква хармония имаше между върховете на планината, творчеството на човешкия ум и човешките ръце! Тук човек се чувства защитен от всякакви премеждия... като че е в шепите на Бога...

Дори фасадата на църквата е в хармония с облаците и върховете наоколо. Сякаш бяха дело на един майстор.

От притвора на храма ни гледаха красиви стенописи

и преподобний Св. Йоан Рилски – закрилникът на България. Слънцето огря купола на църквата, а отзад в планината

бушуваха стихиите, а Хрельовата кула безмълвно стоеше във двора...

Камбаните чакаха своя час, за да позоват вярващите към смирение...

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

 

В подножието на храма човек се чувства като една малка частица от божествения свят.

Излизаме от обителта, заредени с повече Вяра и Хармония, умът ни е свободен, след нас чешмата посрещаше с изворната си вода, символ на живота, и даряваше на следващите посетители своята свежа течност, а с нея и хармонията на това Божествено място.

Това е нашият живот, като тази чешма:
Вода – времето,
Цветя – божествената хармония,
Камък – нашата Вяра.