club50plus.bg

Ето къде бил и най-красивият градски плаж на света

Като че ли сме свикнали да свързаме идеята за рая все с южната посока, затова е малко странно, когато в най-северната точка на Иберийския полуостров, в земята на баските, попаднеш на град, който моментално събужда в теб изначалния копнеж по райската градина. Стигнахме до Сан Себастиян с автобус от Барселона, но пътуването до там може да се осъществи и от Мадрид, с кола под наем или влак. Същото може да направите и вие.

Райската раковина

Дори да храните остра непоносимост към високопарните определения, трудно може да останете безучастни към гледката на залива на Сан Себастиан или Доностия, както го нарича местното баско население.

Ла Конча – Раковината, поднася онази безусловна красота, която те кара да затаиш дъх и да се молиш срещата с това място да продължи поне глътка вечност, за да може дори когато си далеч от тук да се връщаш по пясъка на спомена.

Когато за пръв път го видях рано сутринта, някъде към 7, не бях подготвена за тази дестилирана капка прелест. Дойде ми изневиделица, така както се случват чудесата или големите открития. Беше по време на отлив, в далечината се полюшваха мачтите на лодките, а аз се зачудих дали апаратът може да улови вълшебството такова, каквото го усещам тук и сега.

През следващите дни гордата Ла Конча многократно ми позираше от най-различни ъгли и във всевъзможни часове на денонощието, но като че ли във всеки неин образ се беше запечатало онова първо спиране на дъха, в което си казах, че искам да остана тук завинаги.

Сан Себастиан е много повече от „най-красивия градски плаж в света“, както го наричат неуморните създатели на туристически клишета. Но дори да беше само това, пак щеше да е едно от най-очарователните места в Европа. Стар аристократичен курорт, домакин на един от най-престижните кинофестивали в света, притегателна точка за сърфисти и любители на морските забавления, кулинарна столица на Испания със същински звездопад от признания на гида Мишлен, едновременно модерен и извън времето, той приканва пътешественика да допре ухо до неговата раковина и да слуша.

Приказките на Доностия се запечатват за вечни времена в най-тихите кътчета на сърцето и в мигове на тъга или самота ти шепнат утешителни слова и те уверяват, че щастието съществува, че раят не е само мит и си струва да го търсиш винаги и навсякъде.

Географско-биографична справка

Сгушена в обятията на Бискайския залив великолепната Ла Конча кокетно се показва в пълния си блясък от двата хълма, обграждащи мидената ѝ извивка. Единият е Ургул, окичен с внушителна статуя на Исус Христос, извисяваща се над града още от 1950 г. От него се разкрива изглед и на запад към плажа Суриола, а в близост е впечатляващата модерна сграда на конгресния център „Курсаал“ – два футуристични куба, проектирани от архитекта Рафаел Монео. Именно там всяка година през септември се опъва червеният килим, по който крачат най-големите звезди на съвременното кино.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Ако обърнете поглед отново към Ла Конча, ще видите островчето Санта Клара, градините Мирамар, прословутото казино и другия хълм, Игелдо, в подножието на който има творби на известния местен скулптор Чилида, те носят поетичното име „Гребенът на вятъра“.

Разходката към Игелдо минава през плажа Ондарета с неговите тенискортове, а по-нагоре пътят лъкатуши покрай живописни вили, обрасли в храсти цикламена бугенвиля и пищна зеленина. На върха на хълма има увеселителен парк и кула, от която отново може да се насладите на Раковината и да си поговорите мълчаливо с нейната вечност.

Времето в Доностия тече по свои правила и закони, независимо дали заравяш крака в пясъка на някой плаж, крачиш покрай река Урумея, разделящата на две Parte Vieja (Старата част), или кротко пиеш кафе около бароковата базилика „Света Богородица“.

Създаден през XI век от наварския крал Санчо Мъдрия, градът е възникнал около манастира „Свети Севастиан“. И двете му имена произхождат от латинското Domine Sebastiane, или „Господарю Севастиан“, като Доностия е от съкратена и по-трудна за разпознаване форма. Близостта на Сан Себастиан с Франция – само 20 км го делят от границата, – разкошните плажове, пищната архитектура и кулинарните изкушения го превръщат в предпочитан курорт за хора от различни прослойки, които ценят красивото и умеят да му се наслаждават.

Хапки от действителността

Днес светът на изтънчената гастрономия просто не може да съществува без Сан Себастиан. Не само защото градът е може би най-големият любимец на прочутия Мишлен, но и защото тук творят готвачи от световна класа като Хуан Мария Арсак, собственик на едноименен ресторант, или като почитателя на молекулярната кулинария Андони Луис Адурис, който се изявява в собствения си „Мугариц“.

Истината е, че дори да нямате бюджет за висшите ешелони на готварското изкуство, които напълно естествено вървят със съответната висша цена, доностийската трапеза приветства гостоприемно навсякъде.

Голямото изкушение тук се нарича пинчо, а парадът на пинчос, който всяка вечер се разгръща в заведенията из целия град, е най-пъстър и съблазнителен в Старата част. Там срещу скромни суми в евро може да опитате от огромното разнообразие на хапки – най-често филийка хляб с морски, месни или зеленчукови деликатеси, – като редувате заведение след заведение. А така си спретвате истинска нискобюджетна кулинарна обиколка, за която мечтае всеки гурме ценител.

Може да полеете пинчос с препоръчвания местен специалитет: червено вино с кока-кола (признавам, не се престраших да опитам тази смела комбинация) или със сайдер, с пенлива кава или с вкусна наливна бира. Едно обаче е сигурно – ще се влюбите в пинчос и когато вече сте далече от тук, ще копнеете за вечерната разходка из доностийската храна.

По пясъка

Не знам как да поставя точката на разказа си за един от любимите си градове. Може би не е и необходимо – част от душата ми остана прегърната в обятията на Ла Конча и кани всеки от вас да се присъедини към нея. Добре дошли в Сан Себастиан – мястото, където раят целува земята.