club50plus.bg

Хиляди са стъпките по тази планина, но тя остава непревзета и затворена

Може да звучи необичайно, но Рила не ме грабна отведнъж. Трябваше ми време, за да смеля нейната суровост и загадъчност. Изглежда Рила покорява всеки човек по различен начин, а при мен това стана неочаквано.

Беше ми трудно с нея, може би, защото съм от Родопите, а те с онази мекота и уют направо си противоречат с острите и неравни камъни на великата Рилска пустиня. Кой ли би могъл да даде по-сполучливо определение от Вазов! Всъщност и той доста я обхождал преди да схване същността ѝ.

Рила не предлага уют, или поне не го усещаш изведнъж. На Рила уж пече слънце, но през кръста усещаш леден ветрец; друг път те препича ослепително слънце или пък те обвива гъста мъгла, или те връхлита студена буря.

В онзи горещ юлски ден - когато тази година посетихме седемте рилски езера –

тогава усетих мекотата на Рила

Бях зашеметена от това преплитане на суровостта с нежността и притихналостта на езерата, всяко от които има свое излъчване – в буквалния смисъл. Разбира се, Петър Дънов много картинно е описал енергетиката на езерата, а когато си там, усещаш, че всяко езеро може да е идеалното място за медитация.

Тръгнахме с кола от сгушения в скута на Рила град Сапарева баня, където бяхме отседнали в уютен семеен хотел, в посока Паничище. Пътят, който е в доста добро състояние, се вие нагоре из планината и ти предлага насладата от живописни гледки, преди да стигнеш до спорно построения лифт от х. Пионерска.

Лифтът ни закара до реновираната хижа Седемте рилски езера, откъдето поехме нагоре по платото към езерата. Хижата предлага нощувки в двойни, тройни и стаи за повече хора при добри условия. От хижата, ако е хубаво времето, се вижда най-високата точка на Витоша – Черни връх.

Едвам си проправяхме път сред тълпи от туристи, които в индийска нишка пъплеха по платото нагоре от хижата на височина над 2000 метра, за да обиколим седемте езера. Въпреки че сигурно десетки хиляди са стъпките по тази планина, тя остава някак непревзета, затворена,

сякаш крие вековни тайни,

но няма и най-малкото намерение да ги разкрива на хората.

Бориш се с камъните, докато се изкачваш, внимаваш къде стъпваш – същото и на слизане. Нужни са удобни туристически обувки, които пазят глезените, тъй като теренът е осеян с камъни с различна форма и големина. Има обаче хора, за които обувките са ненужни. Срещаха се немалко боси смелчаци – те смятат, че планината е свещена и само така могат да се докоснат до нея.

Обикновено предпочитам уединението в планината. Но странното е, че в Рила дори многото хора не ми пречеха, за да усетя странното ѝ могъщество. Напротив, сближи ме с десетките непознати хора наоколо. Тази планина като че ли

стои над всичко дребно,

светско, тя си е там и това е. Като хвърлиш поглед към зъберите ѝ, усещаш как е притихнала като в някаква вечност. И времето е спряло.

Многолики гости – човеци на всякаква възраст, се опитваха да я превземат онзи ден. Имаше възрастни баби и дядовци, които почиваха, но не се отказваха, имаше деца, които сякаш бяха получили енергийно зареждане – така бързаха по склоновете, че родителите задъхани едва ги следваха.

„Не всички ходят в един и същи ритъм", подхвърли французойка, майка на 8-годишната Мари-Жоли, с която се запознахме на лифта. А Мари-Жоли подтичваше напред с баща си, за да стигне до Бъбрека, чийто меки брегове направо примамваха за първа спирка.

Когато си на езерата, не трябва да бързаш да стигнеш крайната си цел – Сълзата на 2535 м височина. Седемте рилски езера – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнаците, Трилистника, Рибното и Седмото езеро – са само част от чара на тази неподвластна на опитомяване планина.
Но каква забележителна част!

Водите на езерата се оттичат едно в друго и дават началото на р. Джерман. Те са ледникови, стъпаловидно разположени в голям циркус между 2100 и 2500 метра надморска височина. Оградени са от върховете Сух чал, Отовишки връх и Харамията.

Всъщност не предполагах, че ще ми стигнат силите до последното езеро, така се бях уморила още на Бъбрека. Но тъкмо

на Рила стават чудеса с енергията

Неслучайно паневритмията – комплекс от дихателни и танцувални движения на Бялото братство, се изпълнява на платото между двете езера Бъбрека и Близнаците. От птичи поглед от Сълзата прозират оформени кръгове в тревата от стъпките на братството.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

След Бъбрека продължихме към Окото – езерото, което най-много ме притегли. То е най-дълбокото сред седемте езера, а синеещите му се води те примамват да се вглеждаш до безкрай в него. Ясно оформеният циркус на Окото все още къташе стар сняг, който така и не се стопява през годината.

Повечето хора бяха седнали да отдъхнат на Окото преди да превземат Сълзата, но имаше и двама ентусиасти, които се разхладиха и заредиха в езерото. Температурата бе около 15-17 градуса. Съжалявах, че не нося банския си. Но дори ако потопиш боси ходила в хладната вода,

„това те изстрелва нагоре",

сподели един от туристите.

Всяко езеро ми носеше различно усещане. След притихналото Око, под жарките лъчи на слънцето, по почти отвесен склон допъплихме до върха-плато над Сълзата. Тук гледката към всички езера в низината е невероятна! Рила предлага нов ракурс към всяко едно от тях. На върха-плато се бяха събрали много групи, правеха снимки, обсъждаха следващия маршрут, дивяха се на гледката. На върха всеки ентусиаст е оставил нещо за спомен – пирамидки от камъни с различна форма и големина.

От Сълзата започнахме спускане към Близнаците, Трилистника, Рибното и Седмото езеро. Те са разположени в по-ниските части, където вече има не само камъни, но и растителност. Според Дънов всяко езеро има своя душа.

„Първото езеро (отдолу нагоре), наречено Махарзи, е средище на материалните блага. Второто езеро, Елбуру е границата между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро, наречено Балдер-Дару, е езеро на хубавото. Близнаците са езеро на приятелството. Петото езеро, Махабур, или Бъбрека, е на чистотата. Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Седмото езеро, наречено Шемхаа, е Божественият свят. Местата на езерата са магнетични и чисти..."

Освен своите „официални" имена, езерата имат и други, исторически и дори мистични имена. В близкото минало стъпаловидният циркус на Седемте езера и езерната група са се наричали Еди гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните: Сълзата-Баш гьол, Окото - Чанак гьол, Бъбрека - Кара гьол, Близнака - Чифте гьол, Трилистника - Средния гьол.

Документирани странности на Рила

Пръв за странностите на Рила говори Иван Вазов в пътеписа си Великата рилска пустиня от 1892 г. Освен че се удивява на нейната непристъпност и суровост, Вазов документира, че Рила отсъства от народните ни песни! Той цитира една единствената, намерена от него песен, където се говори за Рила. Спомнете си за превъзпятата Пирин планина!

Защо ли Рила отсъства? При няколкото големи планетарни катаклизми, само Рила не е потъвала, докато Стара планина, Родопите и Пирин са попадали няколко пъти под водата.

Рила е смятана за алпийски тип планина и не отстъпва на други европейски планини – в Европа тя се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус – 5642 m), Алпите (връх Монблан – 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен – 3482 m), Пиренеите (връх Ането – 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места.

Предполага се, че

името Рила има тракийски произход,

същевременно обаче, тук няма открити тракийски селища, нито светилища. Най-напред планината се е наричала Донука, Дунакс, а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните през V-ти век, което означава „многоводна планина".

Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.)

Снимките са на автора