club50plus.bg

Врачанският Балкан предлага повече от 16 туристически маршрута

Вероятността да сте запалени планинари и да ви сърбят нозете за нови предизвикателства е голяма. И макар да не изненадваме с нещо ново, със сигурност ви подхвърляме интересна идея за може би позабравен маршрут.

Врачанската екопътека се води за сравнително лесен преход. Не знаем кой точно ѝ е лепнал определението, но изкачването ѝ не е чак толкова просто и отнема около два часа и нещо в едната посока. Цялата дължина на екопътеката е около три часа в едната посока, но този времеви отрязък първо зависи от темпото, и после – от поставената крайна точка. Официално екопътеката включва една отправна, една средна и една крайна точка, които са село Згориград, водопада Боров камък и хижа Пършевица. Хубаво е да знаете всяка от тях, за да може да обясните къде горе-долу се намирате, в случай че се случи нещо непредвидено.

Всеки може да започне прехода откъдето пожелае – асфалтираните пътища свършват в края на Згориград, след които, и да искате, няма как да продължите моторизирани. Ние обаче не бихме се лишили от отсечката Враца-Згориград, защото бихме пропуснали гледки, които си заслужават. Тук е и първото подходящо място да оставите лекия автомобил. Разстоянието до Згориград около е 4 км и е много оживено, но не по онзи натрапващ се градски начин. За да стигнете до селото, ще минете през прохода Вратцата, където ще ви заобикалят почти отвесни скали и за пореден път се чувствате мравки пред величието на природата.

Тук, освен че е едно от любимите места за разходка на врачанските жители, е и любима локация за много, понякога доста шумни, алпинистки клубове. Причината е в същите скали, които представляват желано предизвикателство и за много чужденци. Именно алпинистите допълват образа на местността Вратцата, и са се превърнали в постоянна атракция на местността, като я правят още по-пъстра. Не знаем дали сте присъствали на скално катерене на живо, но гарантираме, че ще спрете и ще затаите дъх поне веднъж. Алпинисти на всякаква възраст правят невероятни неща по скалите и се катерят по абсолютно невъзможни места. Пътят ви минава буквално през палатковите им лагери, които са накацали на повечето поляни около криволичещата река Лева.

Впечатляващо е как въпреки концентрацията на хора, в района липсват битови отпадъци, а на няколко места има поставени и химически тоалетни. Като едно малко затворено общество, алпинистите си имат своите ритуали и навици, които на моменти спират да бъдат просто любопитни и стават откровено странни. Но пък това са хора, които знаят как да се забавляват, обичат да са сред природата и най-важното – съзнателно се стремят да не ѝ вредят.

Така лагер след лагер и алпинист след алпинист, четирите километра, които делят Враца от Згориград, се стопяват неусетно. Вярно, разстоянието се взима за минути с автомобил, но пък не си струва да гледате Вратцата на бързи обороти и през стъкло.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

 

 

---

 

Село Згориград изниква малко изневиделица – след един завой и една скала проходът се отваря и попадате в достатъчно просторна котловина. Името на селото означава „градът зад планината” и по всички находки от региона личи, че причината за възникването му е в рудните находища. Днес Згориград е тихо селце с приветливи и отзивчиви хора, които бързо ще ви упътят. На отиване може да пиете едно кафе на центъра и да чуете за част от ежедневните грижи на местните. Згориград има много красива нова църква, която сме сигурни, че ще пропуснете на отиване, но на връщане няма как да не забележите. Селото пази спомена от трагедията с хвостохранилището от 1 май 1966 г., когато съоръжението се отприщва и погубва стотици хора. Няма как да не споменем този факт, защото той ще дразни погледа и любопитството ви в началото на екопътеката. За щастие пътят ви постепенно се отделя от лунния пейзаж вляво, останал от стихията от вода, кал и камъни, изминала около 7 км и спряла почти във Враца.

За да стигнете до същинската част от маршрута, ще минете през цялото село Згориград. От един момент нататък, въпреки че ще вървите по асфалтиран път, от лявата ви страна вече ще има гора, а отдясно – единични, накацали по бреговете на Лева къщи. Оредяването им ще ви покаже, че вече трябва да се оглеждате къде да хванете екопътеката. Щом отдясно гората се отдръпне и пред вас се появи голяма поляна, оглеждайте се за една от онези табели, които показват маршрута и ви предупреждават за най-важното по него.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

 

 

---

Оттук нещата придобиват по-див и остър характер. Денивелацията на района е 650 м и наклонът изкарва езика на показ. Човек остава изненадан от състоянието на екопътеката – както повечето такива съоръжения, и тази се поддържа от местната планинари, които очевидно я обикалят постоянно. Мостовете, стълбите и помощните парапети предизвикват чувство на сигурност, което остава през цялото време. Между другото има места, където човек доста се задъхва и си дава сметка, че ако не внимава, няма да свърши добре, но те са повече в горната част на пътеката. А и когато се преодолеете подобен кратък участък, почти винаги ще имате възможност да погледнете с удивление назад и вътрешно да си кажете, че си струва всеки сантиметър нагоре.

След около час и половина-два ще се озовете пред най-красивата част от маршрута и причината да ви го предложим – Боров камък. Водопадът се издига на цели 65 метра и става познат едва след като е направена екопътеката. Преди е било почти невъзможно да се стигне до него, а водопадът е оставал скрит за голяма част и от местните. Гледката на падащите от такава височина води е силно зареждаща и у човек задоволство от изминатото разстояние. Разхлаждането под водата на Боров камък е задължително, не само заради топлото време и катеренето по склона, но и защото е почти невъзможно да преминете нататък, без да се понамокрите. Между другото водата тук става за пиене – знаем от личен опит, след който нямаше нищо притеснително. Разбира се може да се пробвате и по камъните, но те са доста хлъзгави и няма нито една разумна причина, за да рискувате навехнат глезен насред пустошта. На около 20 метра вдясно от водопада са стъпалата, които преодоляват отвесната скала и ви качват там, където водата пада 65 метра надолу. Височината позволява да се види цялата котловина на река Лева – гледка, която трябва да се преживее.

Оттук, ако имате още сили и желание, може да продължите към хижа Пършевица. Разстоянието се взема за около час, но не трябва да очаквате нищо чак толкова интересно – водопадът Боров камък е върха на пътуването и в пряк и в преносен смисъл.