Тръгнеш ли из стръмните улички на стария Пловдив, очите се пълнят с красота, багри и много омая, идваща от български народни носии и тъкани. Омайват с пъстротата си керамичните съдове, дървените изделия, плетивата. Хората се спират прехласнати на отрупаните сергии, разглеждат, питат, хващат в ръце ту изкусно изрисувана чиния, ту старо бардуче или шарени вълнени ръчно плетени чорапи с вплетени шарки. Тук има всичко за всеки, стига да си го потърси и намери сред изобилието от красота, багри, много пъстрота, сред неща, които са били в бита на някогашните българи. Прехласнати и омаяни от красотата на изящните предмети са не само българите, дошли в Пловдив и непременно решили да разгледат старата чаршия, но и много чужденци. За тях всяка нашенска пъстра вещ им говори за българската култура, за таланта на занаятчиите, за красотата на нашата природа. Когото и да срещнеш, с когото и да поговориш сред хората зад сергиите, те винаги са мило усмихнати, готови да разказват малко за себе си, но много за своя занаят, за това как и къде са се учили да изработват пъстри черги и килими, да изписват икони, както са го правели старите майстори от някогашните зографски школи, да разкажат за символите на пъстрите шарки на старите тъкани, по керамичните съдове и всякакви други предмети. Разходката продължава цял ден, не ти стига да спреш до всяка изложена сергия, няма как да отминеш сергията на дърводелеца и да вземат в ръце различните изработени с вкус и вещина предмети.
Кого ли няма да срещнете тук, вратите към старите възрожденски къщи са широко отворени и приканват гостите да влязат и отпочинат да изпият по едно кафе от лиджан, кипнало на горещ пясък по стар български обичай, да отпиват бавно глъдките на ароматната течност и опитват с лъжичка от старото бяло сладко, както е било някога, преди да продължат нататък и се изкачат на тепетата. Да обходят с поглед красивата панорама, да разгледат от височина ширналия се в долината прекрасен град Пловдив.
Срещи, разговори, усмивки, всичко има тук, но най-много е пъстротата и автентичното, която пълни очите и душата българска. Тя идва от красотата на сътвореното, от нещата, излезли от ръцете наследили занаятчийски майсторлък и от всичко, което може да се види тук на всяка крачка по калдаръмените улички на стария Пловдив.
Някой ми подава изображение на икона, Цветанка Евтимова събира благотворително помощи. Казва ми, че е на 76 години от село Добротица, Омуртаг, работила 36 години като геодезист, от 20 години е в пенсия, днес се радва на трите си внучки от сина Валери – Юлиана, Цветелина и Гергана.
Сергията на Росица Станева ме привлича неудържимо, тя е толкова пъстра, отрупана с красиви битови предмети, че няма как да не привлече вниманието и да не те спре от пътя. Младата жена е от Варна, тъче пъстри красиви багри на стан навън на самата калдаръмена улица в стария Пловдив.Тя е на 36 години, щастлива с 8-годишния си син Стилиян.
На метри след нея, отсреща е сергията на Елена Славова. Тя е на 61 години от Кюстендил, от Радомирския край, показва ми причудливите красиви шевици от нейния роден край и от цяло Българско. Щастлива майка е на синовете Владимир и Боян, на внучките Александра и Алберта.
Нейна съседка на занаятчийската чаршия е Анна, занимава се с приложно изкуство от 12 години. До нея е майка й Диана Цинцарска, дошла от Стара Загора, изложила на сергията си красиви, пъстри плетива.
Цял ден няма да ти снигне да обиколиш навсякъде, да разгледаш всичко по тази уникална по своята красота, преливаща пъстрота и занаятчийско умение търговска уличка, да си избереш сувенир, красив спомен, който да отнесеш у дома като частица от тази пасторална картина в стария Пловдив.
Все още няма коментари