След още хиляди години по тези места друг жрец мина. Мери земята и онова, що изрови от нея, от времето тракийско бе. Този човек геолог беше. После дълго мери звездите с уреди сложни, в космически пространства проникна. Искаше да разбере волята Божия за Вселената и за съдбата на човеците, оставили делото си в земята на нашата Родина. Мъдрецът дълго измерва звездите, беляза някакви открити от него посоки между звездите, а те с готовност му отваряха неизброимите си пътищата, искаха да му ги покажат, по тях да мине. Мъдрецът нанесе на карта храма околовръст, писа някакви знаци и цифри. След това дълго обсъжда с хората, дето работеха редом с него и търсеха посланията на времето, и сън не ги хващаше, додето тайните на древните майстори не открият: как е постигнат на храма строежът съдбовен. Който трябвало така да бъде съграден, че до днес непокътнат да остане, векове в унес да надживее и на земните спазми да устои. Та додето дойде днешният ден и посланието си на нас, новите хора да предаде. А новият жрец, щом тайната древна разбра, взе си събраната памет на времето и пое на изток по хребета, към съседното село, там да помогне и разчете свещеното дело на древните траки. После обеща пак да дойде напролет, останал доволен от усърдието и майсторлъка на ръкотворния паметник, що бе изследвал... И видя той още от онова далечно минало, как в зимните студове, сковали земята, идвали древни каменоделци тук, при грамадните скални масиви, и пълнели цепките им с вода. Нощем, когато небосклонът изцъклен изцеждал всяка топлинка, скалите започвали да стенат с мелодия подземна, идеща с приглушен тътен. Малките водни кристали се впивали в скалата и като нож магичен я разполовявали; после - на още и още пукнатини и пролуки. От тях освободен излиза укротеният дъх на подземните демони и земята остава освободена и успокоена. През цялата зима земята сънува своите сънища цветни как напролет топлият южен вятър довява при нея пъстроцветното множество. Напролет излизат мъжете и юнашки мишци напъват, а девойки с песен ги напиват. Духът човешки колоси към небесата изправя в молитви и благодатност към Бога небесен и към майката Земя, та стихиите подземни да кротнат. Хората в почит да се поклонят, а природата с щедри дарове да им се отплати.
Това ми разказа вятърът над село Бузовград, на 5 км южно от Казанлък. Там е Бащин камък, наричат го още Бубакая, или Врата на богинята Майка - скално светилище - грамадни валчести камъни, с прозорец към връх Мазалат в Стара планина. Днешните хора знаят, че това е древно астрономическо съоръжение, отпреди 4000 г., с което се е сверявал тракийският календар по лятното слънцестоене. Изумена разглеждам древното каменно съоръжение с култов характер за наблюдаване залеза на Слънцето по време на лятното слънцестоене, на 21 юни. Археологическите изследвания показват, че то е построено в периода 1800–1600 г. пр. н. е. и е използвано за астрономически наблюдения и поддържане на календара. Днес историците твърдят, че скалното светилище е обслужвало култа на траките към Слънцето.
Долината на тракийските царе – столицата на одрисите Севтополис днес е на дъното на язовир Копринка, както и поредица от подмогилни храмове и съоръжения, датирани по археологически път в периода 600–200 г. пр. н. е.
Просто древна приказка!
Все още няма коментари