club50plus.bg

От моето семейство за с. Малки Воден тръгнахме четирима души - аз, мъжът ми, дъщерята и най-малкият ми внук. Кметството в с. Браниполе отпусна средства, за да отидем в родното ни село, да се видим с набори и роднини, разпръснати по цяла България. В Браниполе дойдохме 1962 година по покана на агронома Петър Спасов. Друга голяма част от съселяните ми отиде да живее в кв. Кольо Ганчев на Стара Загора. В Хасково също се преселиха много хора. Сега всички, пръснали се из майка България, се събрахме в Малки воден да отпразнуваме земляческа среща. Както и други години ни посрещна народна музика на бившия мегдан, имаше една сергия с хапване и пийване и една с локуми, бонбони и захарни петлета. Лошото е, че заваля лек дъжд и прогони "локумджийницата". Но кюфтетата и кебапчетата не се уплашиха от него, не им беше за пръв път. Ние си бяхме подготвили наши кюфтета, за да ни излезе по-тънко, понеже на съборите тази екстра винаги е по-скъпа - 1.50 лв. За бирата направихме оборот на кебапчийницата. Още с пристигането хапнахме, за да намалим багажа и задоволим глада. Видяхме се с хора, с които се виждаме от събор на събор, спомнихме си младите години. Изслушахме програмата, изнесена от певческата група за народни и популярни песни от кв. Кольо Ганчев, Иван Попов  от с. Браниполе прочете свое стихотворение, посветено на бежанската съдба на малкиводенци. Родителите ни идват в България, подгонени от турската армия. Мъжете е трябвало да бъдат мобилизирани в нея и да се бият с България по време на Балканската война. Естествено българите са предпочели бягството и трудния, но свододен живот в България. Зарязали са имот и реколта и на няколко "пощи" са потеглили първо за Гърция, а след това за България. Свили са семейни гнезда в с. Сюльбюкюн /днешно Малки воден/. Но съдбата и тук не била напълно благосклонна към тях - наложило се да го напуснат 1962 година. Майка ми Деспина и татко Михал останаха по-дълго време, но си ги прибрахме в с. Брани поле, където бяха си построили вече къща.

След хапването отидохме да си починем в семейния хотел на един предприемчив свиленградчанин. Построил е бунгала за желаещите да посетят селото, по-точно това, което е останало от него. В него има всички удобства за прекарване на ваканция или риболов в почивните дни. Все още има хора, които са предпочели да останат в селото и да се занимават с овцевъдство. Нивите, които останаха, ги обработва някой си грък Никос. Той пое земите от наследниците на обработващите ги българи, които загинаха по време на голямото наводнение преди години. Болката ни е, че на нас не плаща нищо. По-предприемчиви българи използват, че земите са безстопанствени и ги обработват, като ползват субсиди и за тях.

Селото ни нашумя в медиите покрай вилите на митничарите, които са си построили покрай язовира. Нарекоха го "Веселото село". Имаше закана, че ще бъдат съборени, но ... всяко чудо за три дни. 

Вечерта, отпочинали от дългия път, излязохме на мегдана, където вече свиреше оркестър "Феникс" и пееха двете му певици. Аз вече не мога да играя, но гледах с удоволстие танцуващите под звуците на право хоро. Моята приятна задача беше да се видя с колкото си може повече познати и роднини. Спомняхме си детството, младостта... Миналата година моята съседка Иванка ни предложи книгата си за Малки воден, която си купих и прочетох с удоволствие. Тази година нея я нямаше, понеже загубила съпруга си. Песни, веселие, сладки приказки, спомени.. Тъй мина вечерта. Това продължи и на другия ден до обед, когато си тръгнахме обратно към Браниполе. В Харманли спряхме за кратка почивка и си купихме черен тахан, за да подобрим поразклатения имунитет. Този район е известен производител на сусам и тахана, който се прави от него. Дини /по нашему карпузи/ не си купихме, понеже са още скъпи.

Преди години съборът в Малки Воден го посвещавахме на Петър Ангелов - ремсист, старшина-школник. За подривна дейност е бил затворен. Баща му, в желанието си да му помогне, е пожелал да се задвижи по-бързо делото. Стигнало се до разстрел, който сам е командвал. Актьорът Петър Слабаков си спомня за онези дни. Войниците са отказали да бъдат  палачи на любимия си старшина, но един все пак се е съгласил.

Съборът ни се проведе на 14 юни. На 15 юни се завърнахме в Браниполе. Живот и здраве, догодина пак ще се съберем да се разтъжим след едногодишна раздяла.

♦ Материалът е получен по инициативата Стани Четен Автор