club50plus.bg

Златото на България

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда - една фиала и осем ритона, с общо тегло 6,164 кг на 2 км от гр. Панагюрище в местността Мерул от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.
На 8 декември 1949 година тримата братя Дейкови започнали да копаят глина за тухли в района на фабрика „Мерул" и каква била изненадата им, когато вместо пръст пред очите им блеснало истинско злато - върху фиалата в средата била амфората, а около нея били подредени и ритоните. Братята извадили съкровището, почистили го в и първо го занесли в дома си, за да го покажат на близките си и веднага след това в местния Околийски съд, където го предали за ползу роду.

Златното съкровище първоначално е изложено във витрина на Хавлиената фабрика на Панагюрище, където в продължение на три дни гражданите на градчето се тълпяли, за да му се любуват. След това е преместено в Пловдив.
Когато не пътува, оригиналът може да бъде видян в Националния исторически музей в София.

Златните съдове, намерени край Панагюрище са принадлежали на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. Използвани са за религиозни церемонии и ритуали от тракийските владетели. Изображениията по съдовете говорят за еклектика от елинско и тракийско влияние. Подобни съдове от благороден метал са символи на висок социален статут. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

Панагюрското златно съкровище е считано за най-красивия и впечатляващ златен сервиз в света и България има щастието този златен дар да бъде открит и помещаван в нейните предели.