club50plus.bg

Обител, съхранила български дух и красота

Съвсем наскоро слушайки мимоходом сутрешните новини по радиото, дочувам: "Новият български патриарх, както всяка година, ще отпразнува рождения си ден в Троянския манастир"
- И как не! – мърморя – Че то си е там райско парченце земя, при това достъпна за всеки.

Попадала ли ви е някога карта на България, на която са отбелязани манастирите? Изумително много са! Най-величествен, най-достолепен е Рилският. Неоспоримо първи. Втори по големина е Бачковският. Стар, гостоприемен... и за жалост комерсиално изтърбушен. Близо километър вървиш от паркинга до манастирските порти покрай безброй сергии, изпъстрени с плюшени, безвкусни играчки, градински джуджета, дискове /дори на милите Пайнерки/... кебапчета и прочие. Виж, в третия по големина, български Троянски манастир, е друго. Минаваш китното село Орешак и току в края му са манастирските двери.Те са широко отворени за гостите, за вярващите, за любопитните и миряните. Чисто, подредено, тревата свежо окосена, градинските храсти като от картинка, а по дървените етажи, пригодени за хотелска част – греят сандъчета с родно мушкато. То така е нацъфтяло щастливо, че ти грабва душата и българското у теб заиграва. Лично аз, като видя дървен чардак с алени-галени, надули бузи сакъзчета, сърцето ми премалява. Ами да – това си е у дома. В моята България съм! А точно Троянската обител, от векове пази и съхранява духа ни.

Казват, че първите му основатели,

около 16в., са двама монаси дошли от Атонските манастири. Историята заличила имената им. Не си спомня и името на третия монах, минал случайно, отиващ за Влашко. Той носел чуден дар за близките си – иконата „Пресвета Богородица Троеручница – чудотворна" На няколко пъти се опитал да си тръгне, но иконата все се връщала в светата обител. Накрая се отказал, тръгнал си сам. Казват, че тази икона е била в Сръбско. Но с нея се отнасяли лошо. Не я почитали, не я пазели, не я тачели. На едно осле натоварена, тя сама стигнала Атон. Там била съхранявана с години и монаха-влах искал да я занесе до родните си места. Минавайки Троянската обител, иконата сама пожелала да остане. Тръгвал монаха, но нещо се случвало и иконата се връщала.
И нищо, че са минали векове на робство и четири войни, и тоталитарен режим – „Пресветата Богородица – Троеручница" гледа благо влизащите и днес. Стои си кротко до вратата на храма, прекрасно иконописан от Захарий Зограф, и търпеливо изслушва молбите. Всеки може да я докосне, да сведе глава и се поклони.

Говори се, сътворена е през 17век. Свети Йоан Дамаскин писал против прорицателите на светите икони. Това никак не се харесало на Византия. Та го наклеветили и му отсякли дасната ръка, за да спре да пише. Клетника паднал на колене пред иконата на Света Богородица и горещо се помолил. На сутринта дочул самата Божия майка: "Да стане, да се прибере, ръката му е вече оздравяла, и нека все така слави и почита Божието име!" В знак на благодарност светеца наредил ръцете на Пресветата майка и неговата, тази дето му я върнала Девата, да се изработят от сребро.
Точно така можете и вие да я видите – „Троеручница" .А хората почтително добавят – Чудотворна!

 

 

Троянският манастир винаги е бил хранилище на българския национален дух.

Сам Дякона Левски, тук е основал таен революционен комитет. Родолюбивите българи са запазили автентичната килия, служила за скривалище на великия поборник за свобода. А съседното помещение е подредено в хубав музей с ценни икони, оригинални вещи от вековната история на манастира.
Вървя по чардаците за да се спусна отново до църковния двор. Огромен бор приковава погледа ми. Извисил е снага на 30-40 метра. Чудя се: не може да не е виждал сам Дякона Левски, турските потери, а дали пък великия

Захарий Зограф не е присядъл за почивка до него?
За последно приближавам църквата. В момента вътре тече реставрация и големите свещници, на които всички дошли си палят свещица за здраве, са изнесени отвън, до източната врата.
- Мамо, мамо! Ето на, колко пъти ги палехме, и на двамата свещите изгасват!...Ужасно течение става!
Без да искам ставам неволен свидетел.
Жената към която се обръща сърдития младеж е около педесете. Смирена се кръсти. Не бих и обърнала никакво внимание, ако специално не я посочи момчето. Тя е точно „обикновен човек". Нито висока, нито слаба, с кожено яке и чанта на рамо. Поглежда учудено и много кротко пита:
- И къде е твоята свещ?
Младежа махва към единия свещник.
- А на снахата?
Той посочва срещуположния.
Жената се пресяга, взима свещта на момчето, пристъпва, взема свещта и на момичето. После ги притиска една до друга и така заедно ги запалва. Лумва силен, двоен огън.
- Ето така. Не се разделяйте никога и бъдете по-търпеливи. Ще стане.
Прекръства се и тръгва към изхода. Младите след нея.
Малко ми става неудобно. Сцената си бе лична, домашна. Ама пък урока си го бива. Затова и ви го разказвам.
Никак не ми се иска да напусна това не обикновено място. Заричам се да дойда отново. Ще се постарая да не наруша обещанието си. Защото ходенето в Троянския манастир причинява усещане като след изцеление.
Пробвайте. Би могло и на вас да се случи.

 

с автора може да се свържете на e-mail [email protected]