Трявна – другата истинска България

Normal_1._triavna

История, традиции и изкуство, чертали българския Ренесанс

Той не е възхваляван, нито превъзнасян град. Той липсва от картите на България, където са изобразени големите градове. Той не се ползва от вниманието на властимащите, не е морски, нито планински курорт, далеч е от магистрали и от големите градове, не са го посещавали стотици хиляди, дори и милиони.
Той е сгушен в гънките на планината и само небето със своите облаци наднича и му се възхищава, а слънцето го дарява със своята слънчева усмивка.

Той е носител на българския революционен дух – обединил младо и старо в общата кауза – жаждата за свобода...

Той е свидетел на първия български облог между майстор и калфа в желанието си да създадат по-красиво изваян резбован таван...

Преминали през времето фрагментите от българската „чемшир порта" – стари резбовани дъски и ковани железни гвоздеи.

Скорошно изваяно мраморно лице на девойката от чешмата – символ на красота и благодат... Тихите, чисти улички, с наредените стари къщи покрити с плочи (тикли). Колко ли горди и истински българи е дала тази стара къща на България? Неизменен щрих – една балканска котка тихо мъркаща върху плочника.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Една композиция от каменен зид, бръшлян и дървена ограда – неизменно богатство от планинското градче. Часовниковата кула – символ на града – пронизала облаците със своя връх. Красивата фасада на старата къща облегнала се на часовниковата кула.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

И майсторът, който работи над поредните си изделия.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Тихият, безкрайно чист площад очакващ своите гости...

Българската възрожденска каменна кобилица, опряла гръб на часовниковата кула в хармония с дървата и лозницата... Един детайл от градежа на кулата преминал през годините и сезоните...

  Кръста Христов от камбанарията на старата църква „Св. Архангел Михаил" – забит дълбоко във небето.

Входа на църквата, който ни примамва да се спуснем надолу в лоното, за да се извисим във вярата си... Безупречният двор с паметниците на достойни люде. Един красив изглед от черковния двор и символа на града. От високото ни наблюдава „горския дом" цял потънал в зеленина. Перголата потънала в цвят на фона на светлата фасада.

Площадът пред общината – тишина, спокойствие, цветя, свежа поляна, далечни възвишения, свежест и прекрасни облаци.

Старата баня – музей на азиатското и африканско изкуство – единствен в България (може би), безупречно чистият площад с фонтан, а всичко това потънало в свежа зеленина.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

             

Не знам какво ще ни дадеш, Европо – просперитет, напредък или жажда за пари и егоизъм..

Този велик и незначителен градец ще ти даде история, традиции и изкуство – чертали българския Ренесанс и един огромен дух – дух на Балкана и на майка България.


Създадена на 30.12.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Дарина Пенчева написа:

    Преди почти 13 години

    Най - хубавия град, с най - добрите хора!!!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Петър Пенчев написа:

    Преди почти 13 години

    Коренът на рода ми и родилния дом на внуците!