История, традиции и изкуство, чертали българския Ренесанс
Той не е възхваляван, нито превъзнасян град. Той липсва от картите на България, където са изобразени големите градове. Той не се ползва от вниманието на властимащите, не е морски, нито планински курорт, далеч е от магистрали и от големите градове, не са го посещавали стотици хиляди, дори и милиони.Той е сгушен в гънките на планината и само небето със своите облаци наднича и му се възхищава, а слънцето го дарява със своята слънчева усмивка.
Той е носител на българския революционен дух – обединил младо и старо в общата кауза – жаждата за свобода...
Той е свидетел на първия български облог между майстор и калфа в желанието си да създадат по-красиво изваян резбован таван...Преминали през времето фрагментите от българската „чемшир порта" – стари резбовани дъски и ковани железни гвоздеи.
Скорошно изваяно мраморно лице на девойката от чешмата – символ на красота и благодат... Тихите, чисти улички, с наредените стари къщи покрити с плочи (тикли). Колко ли горди и истински българи е дала тази стара къща на България? Неизменен щрих – една балканска котка тихо мъркаща върху плочника.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
Една композиция от каменен зид, бръшлян и дървена ограда – неизменно богатство от планинското градче. Часовниковата кула – символ на града – пронизала облаците със своя връх. Красивата фасада на старата къща облегнала се на часовниковата кула.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
И майсторът, който работи над поредните си изделия.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
Българската възрожденска каменна кобилица, опряла гръб на часовниковата кула в хармония с дървата и лозницата... Един детайл от градежа на кулата преминал през годините и сезоните...
Кръста Христов от камбанарията на старата църква „Св. Архангел Михаил" – забит дълбоко във небето.Входа на църквата, който ни примамва да се спуснем надолу в лоното, за да се извисим във вярата си... Безупречният двор с паметниците на достойни люде. Един красив изглед от черковния двор и символа на града. От високото ни наблюдава „горския дом" цял потънал в зеленина. Перголата потънала в цвят на фона на светлата фасада.
Площадът пред общината – тишина, спокойствие, цветя, свежа поляна, далечни възвишения, свежест и прекрасни облаци.
Старата баня – музей на азиатското и африканско изкуство – единствен в България (може би), безупречно чистият площад с фонтан, а всичко това потънало в свежа зеленина.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
Не знам какво ще ни дадеш, Европо – просперитет, напредък или жажда за пари и егоизъм..
Този велик и незначителен градец ще ти даде история, традиции и изкуство – чертали българския Ренесанс и един огромен дух – дух на Балкана и на майка България.
Дарина Пенчева написа:
Преди почти 13 години
Най - хубавия град, с най - добрите хора!!!
Петър Пенчев написа:
Преди почти 13 години
Коренът на рода ми и родилния дом на внуците!