За туристите всичко си е наред – и природата, и обслужването
Много си мислех дали наистина е добра идея да отидеш на морски курорт най в края на летния сезон, още повече в страна като Гърция, почти обявила фалит и разтърсвана според медиите от социалното недоволство. Ама нали ние от групата на 50 плюс все си правим сметката и все се пазим от нещо, което да не навреди допълнително на вече поразклатеното ни здраве... Та уверенията на жена ми, че ходенето на море в началото на октомври е не само най-евтино, но и най-полезно за здравето и че в Гърция всичко си е наред за туристите, лека-полека ме убедиха.
Няма нищо особено за разправяне за пътуването с кола от София до полуостров Халкидики и по-точно до първия му ръкав Касандра. Точно 400 км от къщи до курортното селце Ханиоти. Граница между двете държави на практика няма, пътят е натоварен, но и в двете страни е на добро равнище, като в гръцкия му сектор даже по-голямата част е магистрала.
С пристигането ни в чаровното и красиво като театрален декор селце Ханиоти се усеща, че летният сезон вече не е в най-активната си фаза, все пак 1 октомври е, нищо че е слънчево и е над 25 градуса. Това усещане обаче по никакъв начин не намалява удоволствието от прекрасната средиземноморска природа, от тихото като езеро синьо море, от гостоприемството на още работещите по това време на годината 90% от таверните, кафенетата и магазините на миниатюрното площадче-градина и околните 4-5 улички и от вече леко уморената глъчка на туристите.
Защото туристи има, не многобройни тълпи, но точно толкова, колкото да не се чувстваш нито смазан и загубен в тълпата, нито самотен и изоставен. Това първоначално усещане само се потвърждава с пристигането и настаняването ни в хотела в края на селцето на само 150 м от централното площадче. Може би ще бъде пресилено да се каже, че хотелът се пука по шевовете, но че е пълен, е самата истина.
Самият хотел се води 4 звезди и се смята за един от 3-те най-луксозни в Ханиоти. 4-етажен е (по-високи сгради не са разрешени) и с приятна тип древногръцки храм архитектура, разположен е на самия бряг, има собствен плаж и два басейна. Говори се, че бил собственост на руснаци. Което може и да е вярно, ако се съди по това, че повечето гости на хотела са точно от тази страна, омешани с известно количество българи, сърби и македонци. Т.е. славянската група е най-внушителната. Има всякакви възрастови групи – от бебета в колички до възрастни хора с бастуни.
Криза тук няма или поне не се чувства. Нито в лукса на обстановката, нито в поведението на персонала, нито в изключително качествената и разнообразна храна и напитки, включени в нашия Ultra All Inclusive пакет. Вярно, гръцки гости в хотела няма, както няма и в останалите отворени хотели в цялото Ханиоти. Но гърците имат толкова много други курорти, че вероятно малцината решили да почиват по това време на годината са предпочели да отидат някъде другаде, си обясняваме ние.
Активният летен сезон може и да е приключил, но това почти не се усеща от туристите в нашия хотел, платили половин цена, в сравнение с тарифите през юли или август. Няма го срещаното другаде леко пренебрежително и снизходително отношение на персонала, няма го чувството за умора и известна досада, няма го спадът на качеството на предлагания туристически продукт.
В тон с всичко това е и прекрасното време и гальовното море.
Есенният плаж и слънце са нещо много приятно и далеч не подлагат на такива изпитания чувствителните ни телеса както през лятото, но ние решаваме, че си заслужава да се види как реална Гърция се оправя в кризата и си организираме еднодневна екскурзия до отдалечения на 75 км Солун.
Тъй като имаме неприятен опит с паркирането в столицата на Северна Гърция, се отказваме от колата и се обръщаме за съдействие към туристическа агенция, която праща в хотела всеки ден в определен час свой представител, който да предлага услугите ѝ на туристите. Записваме се, даже ни правят чувствителна отстъпка от цената, тъй като обиколката на Солун щяла да бъде с руски екскурзовод, а ние нямало да можем пълноценно да се възползваме от неговите обяснения на чуждия за нас език.
Солун си е Солун. Кипи и ври, всичко се движи трескаво нагоре-надолу, по тротоарите на централните улици пешеходците трудно се разминават, а по улиците пърпорят успоредно и между колите стотици и хиляди мотоциклети. И това може би е един от признаците на икономическите затруднения, които преживяват Гърция и гърците.
Моторетките, освен че са много по-подвижни в градски условия, са и далеч по икономични за експлоатация. Вярно е, че любовта на съвременните елини към двуколесните моторни превозни средства не е от вчера, но нарастването на мотоциклетния парк е очевидно. И спадът в търговията също. Щом на главния градски булевард Егнатия има закрити магазини и незаети търговски площи, значи търсенето не е достатъчно. По по-скъпите търговски улици Цимисхи и Ерму най-оживен изглежда бизнесът на големите световни марки от рода на Max Mara, Benetton, Marks & Spencer, Lacoste и т.н.
Напълно очевадно обаче е, че най-многобройни са клиентите на безбройните кафенета, заведения за бързо хранене и таверни. Тук тълпите и шумът са невероятни. Та по този повод си спомнихме един не много добронамерен виц, според който за гърците кризата означавала, че вече не могат да ходят по два пъти на ден на таверна, а само по веднъж. Злобничко малко... И едва ли отразява вярно въздействието на финансовата катастрофа върху начина на живот на населението.
Но за обикновения турист, само бегло прочел и чул от медиите нещо за проблемите на гърците, ежедневието на хората в Гърция изглежда напълно нормално. Дори и за хората с най-скромни доходи, при положение, че според Евростат минималната месечна работна заплата в южната ни съседка за тази година е 862,82 евро, много повече от Испания или Португалия, например. За България да не говорим въобще с нейните мизерни малко над 100 евро.
Е, това са гърците, държат на начина си на живот и се борят да го запазят със средства, които им се струват уместни и подходящи. Може би и заради това една от най-видимите прояви на недоволството от опитите на правителството да ограничи държавните разходи са купищата неизвозен боклук, които видяхме по най-престижните улици на Солун. И, естествено, опитите да се извличат политически дивиденти от икономическите затруднения, съпроводени с призиви и предупреждения, че убиват демокрацията.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
Така или иначе, южната ни съседка си остава прекрасно място за отдих дори в условия на тежка финансова криза и най в края на летния туристически сезон. И може би точно това ще помогне тя по-лесно и по-безболезнено да реши иначе наистина тежките си и драматични финансови проблеми.
Снимките са на автора
Атанаска написа:
Преди около 13 години
Браво на автора на статията и снимките.Не видях кой е, но я е написал професионално.Не съм много компетентна по темата икономическа криза.. и то в друга държава,но и аз като всички българи се изумявам от непрекъснатите стачки и протести там.Преди година ходихме с колата за един ден до Кавала и имахме неблагоразумието да влезем в неделен ден в Гърция с полупразен резервоар.Факта ,че магазините не работеха ,леко ме озадачи...но да не работят и бензиностанциите...това направо ме втрещи.Ами как може да се преодолеят трудностите по този начин...