club50plus.bg

Духът на града е резултат от хората, които го обитават, но косвено

Косвено, защото във Венеция хората като че ли нямат толкова думата, макар да говорят по телефона с глас, няколко децибела по-високо от общоприетото. Затова с лекота италианците може да бъдат определени за едни от най-шумните хора на света. Духът на Венеция се носи от по принцип бездушни (и сравнително безшумни) обекти, от дворците, от глухите улички, от застоялата или поклащащата се след лодките вода на каналите. И постоянно има едно чувство за наситеност, осезаемо за всеки, дошъл тук. Вероятно то се дължи на мащабите.

Понеже самите венецианците са отвоювали част от твърдата земя под краката си от морето, тя е била доста разумно използвана. Никой не е инвестирал в безсмислени широки пешеходни пространства – голяма част от улиците на града са с ширина колкото да се разминат двама души, при това почти сблъсквайки се. Човек може да попадне и на места, където слънчевата светлина достига единствено когато слънцето е в зенита си, и то за някакви си минути. Причината е в развитието на градската архитектура най-вече във височина.

Всичко това разбира се не означава, че във Венеция няма площади и отворени пространства, нито, че обстановката задушава. Да, през доста малки интервали от време човек остава без въздух, но причината е с положителен знак – красотата на всичко наоколо. Тук буквално всеки ъгъл и всяка постройка са с историческа стойност и имат отношение към културното минало на града. Затова се изисква много внимание, за да не се пропусне нещо, което трябва да бъде видяно. Затова някак разбираемо е, че една от най-срещаните гледки са туристите с карта на града в едната ръка и с пътеводител в другата. Ползата от двете „съоръжения” в комбинация е невероятна и гарантира, че ще видите всичко, което е добре да се види.

А туристи въобще не липсват и чувството на наситеност идва и заради потока от хора – Венеция е едно от малкото места на света, където на квадратен метър може да се чуе толкова много и различна реч. Всички тези хора обикновено отиват най-вече на две места: площад Сан Марко и моста Риалто.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Първото се смята за най-голямата забележителност на Венеция и голяма част от туристите идват заради него. Има защо наистина и почти всички, колкото и малък да е престоят им тук, се връщат поне веднъж пред катедралата и Двореца на дожите. Най-доброто време на това място е привечер, когато слънцето огрява катедралата, двореца и намиращата се на отсрещния бряг църква Сан Джорджо Маджоре. Второто най-посещавано място е мостът Риалто, който е най-големият във Венеция и има славата на най-красивият. С последното би се съгласил всеки, който го види – гледката от него към Канале гранде е несравнима, но човек трябва буквално първо да се пребори за нея, след което да й се наслаждава сред истинска глъч.

Когато човек е за кратко време във Венеция или посещението му е само част от екскурзията, на която е тръгнал, със сигурност многото хора не биха го подразнили. Биха му направили впечатление, но ще игнорира стълпотворението и съпътстващите го характеристики, именно защото и той е част от тях. Но когато е тук за повече от ден-два, вероятно ще пожелае по-малко хора около себе си и възможност да се откъсне от чувството на наситеност, което дава Венеция.

Дори и да нямате лукса на дълъг престой в града, със сигурност ще имате нужда да протегнете ръце, без да има опасност да ударите някого. Казано с други думи, предлагаме ви няколко места, където ще имате лукса от достатъчно въздух и простор.

Сан Джеремия и Санта Лучия

Църквата като че ли се забелязва повече, когато човек пътува с градския транспорт на Венеция (вапорето) или когато е платил около 100 евро за невероятната разходка с гондола. Когато обаче сте тръгнали пеш от моста Скалци по улица Листа ди Спаня, на Сан Джеремия и Санта Лучия ще ви обърне внимание отвореното пространство на малкото площадче пред входа. Мястото често се подминава от туристите, защото се възприема като някакво разширение на улицата. Причината е в липата на много места за сядане, освен двата ресторанта. Пред входа на църквата има точно четири пейки, обърнати една към друга с гръб. Твърде вероятно е да не успеете да се вредите за място на пейка, но затова пък може да се настаните на стъпалата на входа на Сан Джеремия или да седнете на земята до стените на църквата. На самия площад продават сладолед, който би могъл да бъде приятно допълнение към глътката въздух и отворено пространство, заради които сте седнали на земята. Хубаво е да посетите и самата църква Сан Джеремия и Санта Лучия – тя съхранява мощите на Света Лучия, донесени тук през ХІІІ век от дожа Дандоло и се вярва, че изпълнява желания и изцелява от болести.

Санта Мария дела Салуте

Една от най-красивите църкви във Венеция, която ще поискате да видите отблизо, веднага щом я зърнете от площада пред Двореца на дожите. Но за да стигнете до нея пеш, ще трябва да минете през почти целия квартал Сан Марко – тя се намира в Дорсодуро, който се свързва със Сан Марко единствено чрез моста на Академията, третият мост на Канале Гранде. С вапорето е лесно – линия едно, предпоследната спирка в посока Сан Марко или първата в посока Пиацале Рома. За квартала Дорсодуро, където се намира църквата, бихме ви препоръчали да отделите поне три часа, защото има доста неща, които си заслужава да бъдат видени.

Санта Мария дела Салуте има много специална история. Църквата с форма на корона е издигната в чест на Дева Мария и е израз на благодарност на жителите на Венеция за това, че Божията майка ги е спасила от чумната епидемия. Строежът ѝ е започнал една година след края на смъртоносната зараза и е приключил през 1687 г. Невероятно красива отвън, отвътре тя е по-скоро смайваща с височината и обема си.

Църквата Фрари

 

Сан Поло, където се намира църквата Фрари, и Санта Кроче са райони на Венеция, които имат най-голям шанс да се превърнат във ваши фаворити. Почти изцяло заобиколени от Канале Гранде, те са приятно за разхождане място, което предлага всичко, което човек иска от Венеция: забележителности, уютни места за хранене и музеи, без излишък от хора. Подобна оценка за мястото се ражда в главата, ако се озовете пред църквата Фрари след Сан Марко (много вероятно, стига да не сте отседнали в района). Колкото и да сте добри при ориентирането с карта обаче, внимавайте, има голяма вероятност да се объркате. Може дори да се наложи да се върнете по обратния път до място, което виждате и на картата в ръцете си, и с очите си. Това важи в най-голяма степен за Санта Кроче.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях) 

 

Църквата Фрари е доста внушителна и е най-голямата в района. Площадът пред входа й не е толкова мащабен, колкото този пред църквата Сан Поло (в момента в реставрация), но притежава някакъв необясним свой дух – често резултат и от уличните музиканти. Влизането в църквата не е безплатно (3 евро), но цената си заслужава, защото вътре, над главния олтар, се намира картината на Тициан „Успение Богородично”. Ако не влезете в храма, то със сигурност поне го обиколете. Ще се уверите, че има защо.

Следобед по Дзатере

Тази разходка би имала за прекрасно начало църквата Санта Мария дела Салуте. Оттук пътят ви ще направи почти пълна обиколка около бившата венецианска митница и ще продължи само по крайбрежната алея на Дорсодуро. Точно на крайбрежната алея Дзатере обикновено се срещат най-много туристи, които, насядали на подвижни столчета или дори на земята, рисуват. Обикновено църквата Сан Джорджо Маджоре на отсрещния бряг. Рисуването на Венеция всъщност е занимание, което привлича доста туристи, дошли тук единствено заради четките, боите и красотата на града. Но със сигурност преди това са прекарали доста време в обикаляни и избиране на точните локации за своето творчество. Голям пък е вашият шанс именно тук да видите презокеански круизен кораб – огромно чудовище, пълзящо бавно по канала Джудека, за да мине покрай Сан Марко, и накацалите по палубите хиляди пасажери да направят снимки.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

На изток от Сан Марко

Тази разходка до водата също е много приятна, макар заради близостта си до Сан Марко да е по-населена с хора. Те обаче оредяват, колкото повече се отдалечавате от най-посещаваната част на Венеция. Крайбрежната алея на квартала Кастело е доста по-широка от тази на Дорсодуро и често в ранните или по-късните часове на деня тук се срещат спортуващи хора. Краят на алеята е началото на парк, който предлага продължение на разходката в три посоки. Ако човек тръгне по лявата, тя ще бъде и най-краткият му път до едно от най-безлюдните места във Венеция – катедралата на малкия остров Сан Пиетро ди Кастело. Добре е да внимавате при разходката по алеята, защото морският бриз и липсата на физическо убежище от слънцето може да причинят неприятности, особено за хората с чувствителна и по-бяла кожа.

Как да стигнете до Венеция

Освен многото екскурзии, има вариант да организирате пътуването и сами – с нискотарифната авиокомпания Wizz Air. Двупосочен билет може да излезе и под 100 лв., но трябва да го резервирате няколко месеца предварително. Каца се на летище Тревизо, а до Венеция се стига след час с удобен автобус, който ще ви чака на изхода от летището. Двупосочният билет е 9 евро.

Къде да спите във Венеция

 Възможностите са много – от хотели до частни квартири или т. нар. къщи за гости. Резервация може да направите на сайтове като booking.com, hotelbook.com и hostelworld.com. Ако търсите по-евтин вариант, изберете къщите за гости – стаите предлагат нормални условия, но обикновено са с обща баня. Цената на човек започва от около 25 евро на вечер.Сайтовете за групово пазаруване също предлагат изгодни оферти.