club50plus.bg

Красотите български трябва да бъдат разказвани и показвани

Цял късмет си е, ако уцелиш в хубав слънчев ден да попътуваш към сърцето на плодородна и красива Тракия. Стигнеш ли село Генерал Инзово, могат да те поканят на традиционния им празник на преселниците от Беломорска Тракия.

Тук те празнуват троен празник – Успение на Пресвета Богородица, 167 години от рождението на Капитан Петко Войвода и 109-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Гордост за село е музейно-етнографският музей, представляващ ансамбъл от сгради, пресъздаващи старата Акбунарска къща. В него се съхраняват експонати и костюми, някои от които са по-стари от столетие, всичките дарени от жителите на селото. Етнографският комплекс е любимо място за разходка и срещи, за множество снимки на гостите.

 

Впечатлява родословното дърво на няколко тукашни рода, показани са основателите на селото, днес разклонило се и в съседни държави. В началото на миналия век жителите на селото се изселват в Гърция и сега между шест села от Северна Гърция и с. Генерал Инджово се поддържат постоянни контакти, функционира Българо-гръцко дружество. Тачено място е мраморният гроб на известна местна пророчица баба Сребра, на който се поднасят венци с български и гръцки надписи на хора, дошли от близо и далеч. Венци се трупат и на паметника на площад „Тракия".

Тук живее Дарън Уикс, англичанин, от няколко години жител на селото.

На особена почит тук е

Еркесията – Великата българска стена или Големият окоп, най-голямото и най-известно защитено земно укрепление на юг от Дунава на територията на обширната някогашна България от VІІІ-Х век. Тя е част от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на Първата българска държава. Тя била не само военноотбранителна, но и уредена митническа граница, през която минавали търговски и културен обмен с Византия чак до ХІV век. Това съоръжение е видимо и от Космоса, днес то свързва по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на река Марица и по този начин обединява забележителни български общини – Бургас, Средец, Карнобат, Стралджа, Гълъбово, Симеоновград.

 

Община Тунджа заема централна част в това изключително съоръжение, един от първите символи на българската държава. Село Генерал Инзово е сред по-големите села в община Тунджа. Летоброенето на селото започва през ХVІ век, в далечната 1608 г с обединение на три малки селца Ветия чифлик, Карга лъка и Хаджи бунар. Край тях се настанил бейски турски чифлик и заедно образували село Акбунар, или в превод Бял кладенец. Някога тук имало голяма чешма край чифлика, тя носела същото име. През 1934 г селото се преименувало на Генерал Инзово.

Разположено е на 20 км югозападно от Ямбол и наброява около 700 къщи. В центъра на селото се издига изграденият през 1973 г голям паметник с надпис „На загиналите във войните инзовски воини". На паметната стена са изписани имената на геройски загиналите през Първата, Балканска и Втората световни войни. В музейния комплекс „Акбунарската къща" на почетно място е сложен портретът на генерал Иван Вазов, спасителят на бесарабските българи.

Тракийските празници

Празниците на тракийците винаги протичат шумно и весело, с представяне на много самодейни колективи.

 

Прави се водосвет и молебен за здраве и благоденствие от местната църква. Тракийските песни лягат на сърцето на всички и площадът се изпълва с много народ. Хваща се старо и младо на хорото и се завихрят буйни народни танци. Празникът завършва с поднасяне на венци и цветя пред паметника на тракийските бежанци, символ на техния горд и непреклонен дух и олтар на тракийската памет. Барабаните, гайдите и другите свирджии дълго време карат никой да не напуска хорото и изпълва пространството наоколо със звуци, раждащи сърцати, родолюбиви чувства. Всичко говори за това, че духът на България е жив и много силен.