Финансов стрес след 50 – защо тревогата за парите тежи на здравето
Финансов стрес след 50: какво казват проучванията за тревогата за пари и защо усещането за недоимък натоварва здравето, и къде в България да проверим реалното си положение.
Финансов стрес след 50 често натоварва здравето повече от самия по-тесен бюджет. В голямо френско проучване силното усещане за затруднение с парите е свързано с над два пъти по-голям шанс депресивните оплаквания да се появят или да се влошат (PsyPost). България е сред страните, в които това усещане е най-близко до реалността: 29,0% от хората са в риск от бедност или социално изключване, а средно за ЕС са 20,9% (The Brussels Times).
Накратко: - Умереното усещане за финансова трудност е свързано с около 1,4 пъти по-голям шанс за по-тежки депресивни симптоми, а силното – с над два пъти (PsyPost). - Около една четвърт от връзката между финансовото самочувствие и удовлетвореността от живота минава през чувството на безнадеждност (Frontiers in Psychology). - България има най-висок дял в риск от бедност или социално изключване в ЕС за 2025 г. – 29,0% (The Brussels Times). - Под националната линия на бедност са 21,2% от българите, или 1,369 милиона души (TPS (по БТА)).
Какво показват проучванията за тревогата за пари
Френското проучване проследява 14 236 души на 15 и повече години през четири вълни между 2020 и 2022 г. (PsyPost). Хората сами оценяват колко натиснати се чувстват финансово. После изследователите гледат как се променят депресивните им симптоми. В това проучване няма само хора над 50, но то е полезно, защото мери именно усещането, а не размера на дохода.
Американско изследване на 4 570 души над 50 години, със средна възраст 69, стига до сходен извод от друга страна. Колкото по-сигурни и спокойни са хората за парите си, толкова по-доволни са от живота, а част от този ефект минава през по-малко безнадеждност (Frontiers in Psychology). Този път делът е 24,4% от общия ефект.
Защо усещането може да тежи повече от самата сметка
Най-любопитната находка е, че френският ефект е най-силен в домакинствата с по-високи доходи (PsyPost). Авторите предполагат, че там затрудненията често идват внезапно, например със загуба на работа или дълг, и се преживяват като срив. При по-бедните домакинства трудностите са по-постоянни и по-малко свързани с промени в настроението.
Оттук следва наш извод, който го няма в нито един от източниците: тревогата расте най-силно там, където има какво да се губи. Пенсионер, който винаги е бил „на ниво“ и сега брои стотинките, може да страда повече от човек, свикнал на скромен живот. Нито едно от проучванията не е мерило тревогата за социалния статус директно, затова това остава наша интерпретация, а не доказан факт.
Американските автори също отбелязват, че възприятието може да тежи повече от обективните мерки, но не го тестват (Frontiers in Psychology). Тоест въпросът е добре поставен, но още не е окончателно решен.
Как финансовата тежест в миналото се връща след 50
Шведско изследване на 1 600 души показва, че финансовата тежест в детството, в зрялата възраст или и в двата периода е свързана с повече емоционален дискомфорт до 70-те години и нататък (EurekAlert / USC Dornsife). При хората, израсли в недоимък, тревожността и самотата се появяват близо две десетилетия по-рано – често още около 50-ата година, а не около 70-ата. Най-самотни са тези, при които трудностите са били и в детството, и по-късно. Тези, чието положение се е подобрило, споделят малко по-малко самота.
Световната здравна организация също посочва намаления доход след пенсиониране и тежките условия на живот като рискове за депресия и тревожност у по-възрастните (Световна здравна организация). В същия документ самотата и социалната изолация засягат около една четвърт от старите хора. През 2023 г. около 14,75% от хората над 70 години по света са имали психично разстройство, най-често тревожно или депресивно.
За самотата има нещо практично: пенсионерските клубове в България са начин да не оставате сами с мислите за пари. Връзката между финансите и здравето разглеждаме и в статията Финансово състояние и здраве.
България на фона на Европейския съюз
Числата за България не са успокояващи, но показват и лек напредък. Тази таблица събира основното за 2025 г.
| Показател, 2025 г. | България | ЕС |
|---|---|---|
| В риск от бедност или социално изключване | 29,0% | 20,9% |
| Под националната линия на бедност | 21,2% | 16,3% |
| Под линия на бедност, закрепена към 2019 г. | 7,3% | 13,0% (The Brussels Times, TPS (по БТА), Евростат) |
Източник: Евростат, по публикации на The Brussels Times, БТА и Eurostat Statistics Explained (The Brussels Times, TPS (по БТА), Евростат)
Разликата между България и средното за ЕС в първия ред е 8,1 процентни пункта, по наше изчисление по данни на Евростат (The Brussels Times). През 2024 г. под линията на бедност у нас са били 21,7%, или 1,401 милиона души, тоест има спад с 0,5 пункта (TPS (по БТА)).
Третият ред е полезен контрапункт. Линията, закрепена към 2019 г., показва какъв дял от хората днес имат доход под реалната стойност на тогавашния праг (Евростат). У нас този дял е спаднал с 15,3 пункта. Реалните доходи са се повишили, но усещането за сигурност не следва автоматично кривата на доходите.
Какво хората казват, когато ги питат директно
Евростат пита и за усещането. През второто тримесечие на 2022 г. България е имала най-висок дял на хора, които трудно или много трудно свързват двата края – 39,8% (Българско национално радио). Само 3,6% от българите са казали, че го правят лесно или много лесно, най-ниският дял в ЕС. За сравнение, във Финландия трудност са съобщили 11,0%.
Това са данни от 2022 г., в разгара на скока на цените, затова не бива да се четат като днешна картина. Те показват обаче колко голяма може да е пропастта между това, което е на хартия, и това, което хората усещат.
Как да проверим сами реалното си положение
Страхът обикновено се храни от неяснота. Затова първата стъпка е да знаем точните си числа. Размерът на пенсията се вижда в НОИ, а кой има право на преизчисляване – в материала Пенсия на работещ пенсионер. Колко е поскъпнала трапезата и какво означава това за месечния бюджет, обяснява статията Цените на храните през 2026.
Тревогата за пари прави човека по-лесна мишена. Обаждане, което настоява за бърз превод, е повод да затворите и да се обадите на банката сами. Признаците са описани в материала Фалшиви обаждания от банка или институция.
Какво данните още не казват за страха от бедност у нас
Нито един от прочетените източници не мери тревогата за социалния статус при българи над 50 години. Френското, американското и шведското проучване са на други популации, а таблиците на Евростат пресмятат доходи и лишения, не страх. Годишните данни за 2025 г. излязоха на 30 април 2026 г. (The Brussels Times). Ако графикът се повтори, следващото издание ще включи 2026 г. през пролетта на 2027 г. Тогава таблицата на Евростат за затрудненията да се свържат двата края, от анкетата за доходите и условията на живот, ще покаже дали усещането у нас е тръгнало надолу заедно с линията на бедност.
Източници и справки
- Perceived financial hardship linked to depression, especially in the wealthy — PsyPost
- Financial perceptions and subjective well-being among older adults — Frontiers in Psychology
- Article Highlight, 21 May 2025: financial strain and emotional distress in older age — EurekAlert / USC Dornsife
- Mental health of older adults — Световна здравна организация
- Poverty risk persists in EU as nearly 1 in 5 affected in 2025 — The Brussels Times
- Bulgaria's Poverty Rate Falls in 2025, But Remains Among EU's Highest — TPS (по БТА)
- Bulgaria at the bottom of the list of EU countries in ability to make ends meet — Българско национално радио
- Living conditions in Europe - income distribution and income inequality — Евростат
Още по темата
Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.