Пред черната дъска

Normal_teacher10

Учителската професия като призвание, изпитание и съдба

Спомням си своята първа учителка – другарката Василева. Имаше сива коса, сив костюм и сиви очила. Гласът ѝ - спокоен, но уверен и днес сякаш звучи в ушите ми:
"Деца, училището е вашият втори дом, а съучениците – вашето второ семейство – обичайте се и уважавайте". И ние отивахме на училище като у дома и възприемахме другарката Василева като наша втора майка – с обич и уважение.

Онзи ден попитах малката си племенница как се казва нейната учителка. Тя се замисли, почеса носле, после го сбърчи виновно.
„Забравих – каза и после някак оправдателно допълни – Но те се сменят, защото госпожата все е болна, а като не е болна, се кара“.

За учителското поприще в съвременна България, за отношенията учител-родител, за образованието, реформите и ценностната система, разговаряме с Емилия Илиева, която близо 35 години от живота си е посветила на тази професия, повечето от тях – като преподавател по френски език в ЕГ „Д-р П. Берон" в Кюстендил.

Какво е да си учител днес в България?
– Не само букети цветя, „учителко любима", но и чувство на разочарование и болка, особено когато децата отсреща реагират сякаш си техен смъртен враг. Има една китайска мъдрост, която гласи „Добрият учител остава ученик за цял живот".

Съвременното образование претърпя редица реформи. Какво мислите за тях?
Одобрявам матурите, но само във формата, в която показват реалните знания. Одобрявам и допълнителните часове по профилиращите предмети, които са заложени в програмата за 12 клас. Вероятно има и други неща, за които не се сещам в момента.
Не одобрявам: Някои от промените в Правилника за вътрешния ред и изобщо бъркотията в ППЗНП – има взаимно изключващи се моменти, което е направо парадокс.

Как си представяте идеалното образование? Какво трябва да се промени?
– Трябва да се започне с обучението на обучаващите, да не се робува на буквата и алинеята в закона, а да има по-голяма практическа насоченост, в най-широкия смисъл на това понятие.

  Т.е. имате предвид, че нещата, които се изучават в училище трябва да са в по-голяма взаимовръзка с реалния живот?
– Именно. Трябва предметите да не се изучават самоцелно, а да са практически приложими. Защото в крайна сметка животът не се живее единствено по учебник.

Кои са трудностите, с които най-често сте се сблъсквали в системата?
– Най-вече бедната материална база, която до голяма степен спъва учебния процес. И друго не по-малко препятствие е отношението на родителите към проблемите на училището и учителите. Ширещата се бюрокрация също е голям проблем.

Казахте – родителското отношение. Какво отношение демонстрират най-често родителите?
– По-голямата част от тях изобщо не се интересуват, като същевременно демонстрират пренебрежение към нас, учителите. И най-интересното е, че това са най-често родители на проблемни деца.

Кое прави децата проблемни? Защото обикновено родителите обвиняват училището, а учителите – семейната среда.
– Семейството. Ще се съгласите, че в семейството се поставят основите, а в училището се осъществява надграждането. Няма ли здрава основа, градежът след това е нестабилен. Обикновено сме обвинявани от родители, които вменяват на учителя всички свои неуспехи.

Какви са днешните деца като цяло?
– Лесно намират информация и си мислят, че много знаят, но всъщност са въпиющо боси. Това обаче е от моя гледна точка, а аз съм възпитавана в друго време, с други ценности и в крайна сметка може пък те да имат право. Иначе са добри деца, будни, но малко мързеливи що се отнася до учебния процес.

Грамотни ли са съвременните ученици?
– Неграмотността е отличителна черта на съвременните деца, за огромно мое съжаление. С изминаване на годините стават все по-неграмотни.

Как мислите, каква е причината за тази ниска грамотност, кой е виновен?
– Виновно е времето, към което все не можем да се адаптираме. Сигурно ще са нужни много, много години.

Кое е нещото, което най-много вреди на съвременните деца?
– Липсата на нашето „вълшебно" детство с игрите до изнемога. Сега са затрупани спрекалено много и всякаква информация и оттам прекалено ранното им узряване. Твърде рaно влизат в света на възрастните и започват да живеят като възрастни. Което всъщност е тъжно.

  Много се дискутира за униформите и тяхната роля, като мненията са полярни. Какво е вашето мнение – като родител, учител и като гражданин?
– Много си е добре да има униформи, вижте ги какви са красиви! Категорично съм ЗА униформите.

Винаги ми е било интересно – учителите имат ли любимци?
– Имат. Това е като в семейството – уж еднакво обичаш децата си...

И един, леко провокационен въпрос – кои учители са по-добри – младите или зрелите? И въобще – има ли значение възрастта?
– Разбира се, че младите, с ентусиазма си, с енергията си. Ние, зрелите, сме малко попрезрели май.

5 октомври е Международният ден на учителя. Как мислите - учителската професия ползва ли се с нужното уважение в българското общество?
– Не. Категорично не.

Защо?
– Причините са много, комплексни, но най-вече заради подмяната на ценностната система. Всичко се обърна с главата надолу. Няма идеали. Думи като патриот, дълг, родина са сякаш непознати. Погледнете реакцията на повечето хора, когато чуят химна. Колко от тях се изправят на крака? След като родителите не показват уважение, децата от къде да се научат. Знаете ли, тази година едно първолаче, вместо цветя размахваше десетолевка. Представяте ли си? Десетолевка, с която потриваше брадата си.

Това ме отвежда към следващия въпрос – играе ли роля учителското възнаграждение и каква трябва да бъде, според вас, учителската заплата?
– Естествено, че паричното възнаграждение е важно. За да се привличат по-качествени преподаватели, те трябва да имат не само духовен, но и материален стимул, адекватен на усилията, които тази професия изисква.

Цифра бихте ли назовали?
– Не зная... може би хиляда лева.

По-скоро удовлетворение или неудовлетворение ви е донесла работата като учител?
– По-скоро неудовлетворение. И ще ви кажа защо: винаги ми се е искало да мога още нещо да направя, да организирам нещата още по-добре, но в много случаи съм срещала сериозен отпор, все едно насреща ми има непробиваема стена.

Какви пожелания бихте отправили към своите колеги днес?
– Да се запасят с търпение. Много търпение, защото в тази професия то е много необходимо.

А към учениците?
– Да използват времето в училище пълноценно, да не го проспиват.

Госпожо Илиева, благодарим ви, че отделихте от времето си, за да обсъдим теми, които вълнуват цялото ни общество.


Създадена на 05.10.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Милена02 написа:

    Преди почти 13 години

    Чудесно интервю, отразява и собствените ми мисли. Това, което бих добавила: мен лично ме огорчава фактът, че учителите се превърнаха в писарушки, затрупани с всевъзможни допълнителни дейности; вменяват им се отговорности, нямащи нищо общо с професията. Преподавателската дейност остана някак на заден план, между другото. Бързайки да покрие всички формални изисквания (защото иначе го санкционират!), учителят губи енергията, която всъщност би искал да вложи в един смислен и творчески учебен процес.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Иванова написа:

    Преди почти 13 години

    Всички учители заслужават уважение не само международно, но и родно!г-жо Йорданка Стоянова, гордост е,че хора като Вас възпитават младите!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Йорданка Стоянова написа:

    Преди почти 13 години

    Няма по-благородна професия - удоволствие е да работиш със здрави деца и да ги учиш на полезни и правилни неща! Но обществото се отнася с неблагодарност към тези, на които поверява децата си - омаловажава труда и знанията им! И все пак учителската професия ме е карала да се чувствам доволна от работата си и от признателността на възпитаниците си!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Даниела написа:

    Преди почти 13 години

    Съвременните учители са подложени на големи изпитания. Помня стачка, която до нищо не доведе в крайна сметка