club50plus.bg

Там където легенда и живот се преплитат

Случило се е отдавна 1902- 1903...1904? Кой да ти каже. Историята се обърнала в мълва, приказка...легенда. Преиначена, украсена, поизкривена...
Знам ли дали изобщо се е случила?

В края на Малък Сечко зимата си отива. Останалия снежец прилича на прокъсана дрипа – само в ниското и само тук-таме.
Дора ситнеше към църквата. Счу и се кос, тя спря, озърна се, пък се усмихна. Слънцето топлеше така приятно. Носеше храна за майсторите – беше нейн ред според неписани селски закони. И уж бързаше, ама у дома не и се връщаше.
- Еййй, ама много се забави!
Майсторите се бяха наредили край оградата. Чакаха си обяда.
- Ама си лепа, брей! – изтърси единият.
- Вас не ви ли е срам? – от края на редицата се изправи висок мъж.

Пристъпи тежко. Пресегна и взе котлето с яхнията, после бохчата с хляба, сведе глава, пресегна и хвана ръката и. Сетне я целуна почтително.
- Сполай на такава хубост!
Рязко се обърна и изгледа един по един всички мъже. Те просто онемяха. Извърна се да кимне към Дора. Топлината от кафявите му, благи очи я обгърна, ситните бръчици в ъгълчетата на скулите се отпуснаха, цялото лице се озари от не скрито възхищение.

На Дора много и се прииска да каже нещо, но само хукна към къщи препъвайки се. Не, не може да бъде: да я защитава друг мъж, освен нейния? А и тия поразници – как смеят да и говорят – та тя е майка на големи деца? Ох...ама то... Боже, как само я погледна като и целуна ръка? Досущ като на градска госпожа!
- Ами какви вакли вежди... дали пък не ми се е сторило нещо?... - озърна се, туй последното го каза на глас, а се бе спряла досами портата на дома си.
Добре че само слънцето надзърташе – любопитно-закачливо-онемяло-засияло-не вярващо-очакващо-учудено... ех... и малко сякаш превъзбудено.

Село Табачка се намира в поречието на Русенски Лом

накацало по стръмните склонове на реката. В него живее само българско население и затова след Освобождението от османско иго, в началото на новия век , то решило и съградило храм – християнски. За построяването му дошли майстори от Влашко, резбар от Струмишко и безброй помагачи-надничари от околните села. Откриването на църквата съвпаднало с празниците на кукерите. Дни, в които мало и голямо нанизвало огромните маски, силно залюлявало чановете около кръста, за да гони злите духове. Ето, видите ли, пролетта идвала, затова се веселим!
На мегдана пред храма се събрали всички. И кукерите, майсторите, селяните, моми, баби и безброй деца.

Глъчката била неописуема. Хора се виели, богата трапеза имало за всички, гайда, хлопатари и кръшен смях. На най-лично място стоял кмета – Радил. Той бил най-щедрия дарител за новопостроената църква. Двама сина имал, задомени, с двукатни къщи, дори един внук. Но гордостта му била Радина – малката му дъщеря, родена след ходенето до Божи гроб. Селяните одумвали, че е стар за баща, че момичето се е родила само шест месеца след гурбета, че прилича на...ама и друго говорели – такава хубост не били виждали, ама и такава бащина любов не е на добро. А пък из село напоследък от ухо на ухо се мълвяло, че Радинка и едно смугло зидарче от Влашко често се хващали на хорото, заедно сядали на седянки, пеели песни. А младока все закичен бил с моминиска китка.

Следва