Някога веднъжна Димитър Йовков Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...Вижте още >>преди около 12 години112640.0
Неизвървяните посокина Димитър Йовков Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...Вижте още >>преди повече от 12 години82110.0
Кочияшътна Димитър Йовков Животът е един перон на запустяла гара. Във края, уморен файтон, и кочияш с цигара. Вихрушката с оркестър див, танго във транс извива. Листата жълти с порив жив, в красив декор се свиват. И призрачно, като финал, на изживяна драма, пристига влакът закъснял с места едва за двама. И слиза Тя и после ...Вижте още >>преди повече от 12 години94130.0
Надежда пареща възкръсвана Димитър Йовков Извор си, покрит със ланска шума, вятър си, утихнал между клоните! Ще те отключа със едничка дума, ще те развихря, чак до небосклоните. С бакърения гняв на залеза, сърцето ти метално ще разбия! Ще бликнат чисти думи, неизказани, и жаден аз от тях ще се напия! Като вълшебство непорочно, снегът над ...Вижте още >>преди почти 13 години79940.0
Преди Коледа от Димитър Йовковна Димитър ЙовковВълшебно бял снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини и заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина, се ражда снежнобяла истина. Във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила, във детството за миг ме връща. И гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...Вижте още >>преди почти 13 години80170.0
Вятърът, с който нощем шептяна Димитър Йовков Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...Вижте още >>преди повече от 13 години85930.0
Пейзажи и дъга неизгрялана Димитър Йовков Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...Вижте още >>преди почти 14 години96980.0