club50plus.bg

Казват, че са необходими цели 43 мускула, за да се намръщим и само 17, за да се усмихнем. В природата на човека е да избира по-малкото съпротивление. Защо тогава намръщените хора около нас са като че ли повече от усмихнатите? Как точно по този така важен показател избираме по-трудното? Имаме толкова много ...

Мисля си за устойчивостта на връзките в последно време. Зачестиха случаите, в които млади хора избират съжителство без брак, а сравнително голям процент от онези, които все пак се решават да подпишат, не след дълго предпочитат развода, за да започнат всичко отначало. Изкушенията в света около нас станаха повече ...

Наскоро се събудих от сън, който беше изключително истински. Минаха минути след като бях отворил очи, но продължавах да съм подвластен на емоцията от сънуваното. Често се питам къде е границата между истинското и фалшивото, не само в съня, но и в света около нас. Четох някъде, че от КАТ щели да поставят ...

С всеки изминал ден наближава 2012 година и всички ние – волю-неволю – се оказваме въвлечени в темата, касаеща календара на маите и края на света. Все ще се случи да попаднем в голяма компания, в която някой с широкоотворени очи, трескав поглед и всепроникващ дъх ни убеждава как дните ни са преброени. Ако не ...

Виждали ли сте възрастни двойки на по 80-90 години, които вървят по улицата, хванати за ръка? Винаги ги разглеждам с нескрит интерес, какви са лицата им, как вървят, как са облечени. Свързвам ги най-вече с хубавите ни пролетни празници – когато е вече топло, но слънцето е все още щадящо – тогава можем да ги ...

Какво се случва, когато излезем от родния дом, поели по пътя на самостоятелността и личностното себеутвърждаване. Пред нас се ширят светли хоризонти – поне такива ни изглеждат тогава - а зад себе си оставяме носталгично махащите ни родители на гарата. Майка ми, която се опитва да се усмихва, скришом триейки ...

Наскоро минавах по централна столична улица. Движение на автомобили по нея няма, затова пък тълпи пешеходци не липсват никога, въпреки високите цени. Имаше и някакви ремонти в единия край, нещо разкопаваха, та хаосът беше невъобразим. Витрините отразяваха цялото това множество, а зад стъклата надничаха дрехи и ...

Наскоро стоях на гарата и се вглеждах в хората около себе си. Денят беше мъглив, ситни капчици вода се сипеха върху позамръзналите посрещачи до мен. Влаковете пристигаха и заминаваха с въздишка, няколко проскърцвания и пронизителни подсвирвания, с които като че ли искаха да окуражат сами себе си. Орисията им не ...

Чудя се кое е по-важно за нас: да се радваме и да поощряваме хубавото или да размахваме пръст срещу лошото. Медиите са безпогрешен лакмус в тази насока, понеже те, водени от стремежа за популярност, предлагат в изобилие онова, което ще закове вниманието на масите. Новини отдавна не гледам, а когато се ...

Мисля си за недоволството. То е едно от нещата, което притежаваме в излишък, макар щедро да го прехвърляме върху другите. Но и околните не ни остават длъжни и ни замерват със собственото си недоволство, така че то се стича навсякъде около нас... на струи, на талази - гъстава лепкава маса, в която безпомощно ...

На път към дома се разминах с цяло семейство на велосипеди – родители с двете си деца, всичките с каски, много колоритна и приятна групичка. Лично за мен гледката на човек, каращ колело, действа някак успокояващо, извежда на преден план асоциации с детството, с миговете, в които нашите родители са били целият ни ...

Винаги ми е било странно, когато наближи някой празник и отвсякъде започнат приповдигнато да ни обливат с информация, прояви, новини за съответната дата. После всичко преминава и нещата си продължават постарому... и така до следващата година. Като рожден ден, в който получаваме толкова много обаждания, а ...