club50plus.bg

Седяха в градината на кварталното ресторантче. Масите и пейките бяха дървени. Стари високи акации хвърляха дебела сянка. Пиеха наливна бира с пържени картофи. Съседните маси бяха празни. От време на време отнякъде долитаха гълъби, разхождаха се по червените покривки на масите и кълвяха нещо. -Не обичам гълъбите – ...

Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се ...

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Те стояха пред Пепа и я гледаха мълчаливо. В погледите им имаше отчаяние. Опитали всичко, вече не вярваха в нищо и сякаш бяха дошли при Пепа, за да споделят мъката си и може би малко да им олекне. Не вярваха, че тя ще им помогне, идваха ей така, за да си кажат, че и това са направили. Той беше на около четирийсет ...

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста ...

Утринта е като нежна целувка. Прохладно е, а небето е дълбоко, бездънно и светлосиньо. Гледаш го и сякаш се рееш горе като птица. Летиш, летиш и ти е толкова леко на душата. Радваш се на утринта, на прохладния като въздишка вятър, на всичко, което те заобикаля. Още е рано, но след малко един след друг в кафенето ...

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

„Обичам пътищата към човека и не измислям – сливам се с нещата. А думите са само мойта възраст" Район "Нови Искър" организира Творческа среща, посветена на 70-годишнината от рождението на поета и писателя Славчо Донков.                                  Срещата ще се проведе на 11.04.2012г.(сряда) от 17:00 ч. ...

Вероника пътуваше, животът й приличаше на път без начало и без край. Пътуваше за никъде. Пред погледа й се сменяха пейзажи като движеща се филмова лента – узрели жита, като златисти гъсти коси на младо момиче, овощни градини, бели от цвят, сякаш безброй пеперуди, накацали по клоните на дърветата, потрепваха с ...

- Студено ми е, много ми е студено – казва Петьо, свит в ъгъла на голямата стая. - Как така ти е студено? Виж какъв дебел пухкав сняг има навън. Покрил е целия двор – елхичката, оградата, чешмичката, която сега прилича на бял рунтав калпак. Такъв калпак има и Дядо Коледа. Сякаш през нощта е идвал тук и си е ...

Дъждът навън не спираше. Сякаш бездомник с премръзнали пръсти чукаше по стъклото. Вятърът свиреше и наподобяваше тих детски плач. В стаята беше хладно. Катя седеше във фотьойла, облякла дебела домашно изплетена жилетка. По телевизията даваха някакъв американски филм за фатална любов и чудовищно престъпление. Не ...