club50plus.bg

За празника, семейството и подаръците

Наближаваше Нова година. Дълго се чуди и на няколко пъти променя мнението си – къде и с кого да празнува. Вариантите бяха два – в ресторант, цивилизовано, или на хижа. Клонеше към вариант едно, досадни й бяха приготовленията, багажът, преценката от кое по колко да вземе, тежката раница,... На всичкото отгоре, ...

Има хора, безкрайно различни. Хора, които са страдали много, други, които не се обичат и искат на целия свят да си върнат. Хора, които мразят и да обърнат живота откъм опаката страна се стремят. Има такива, които те спъват или не вярват и ненавиждат... които пълзят. Има... Но има и други. Които обичат с ...

- Как си тази вечер приказна? - Фантастично. - Радвам се да го чуя! - А чу ли го? - Да! - Заядливке... - Много чуващ човек си, ей! Така е. Тишина. - Така е! Тази нощ съм особено чуващ. Чувам всичко, дори това което не искам... - Изострена сетивност, а? - Ама че сложни думи - големи уши му се ...

- Благодаря ти за всичко! - Приятно е, че го казваш. Не е приятно, че се измъчваш. Не забравяй: Всичко е преходно . Представи си как се чувстваш след година, две или пет. Промяна ще е настъпила, емоциите ще са утихнали, нещо ще се е огънало в теб. Но ще си ти и ще си жив. Ще те има. Това е – един мислещ и ...

Вече знаем имената си. Известно ни е, кой с какво се занимава. Остават и непроменени неща – все същият възторг, когато пътуваме, все същите възбуда и удоволствие, когато сме заедно; и – все мотори, мотори, мотори… Движение – навън, към нови впечатления, навътре – към себе си… Наближава времето за тръгване. ...

Семейна традиция, като при повечето семейства – заедно сме, независимо от желанията. Всеки тайничко иска да изненада другите, пъхнал необявен и нечакан подарък под дрехите в гардероба. Всъщност, мина времето, когато се изненадвахме искрено, но играем тая игра всяка година – на Коледа. Театрално се ...

(Криле за теб, земя за мен, Господи!) В разплакания стих те срещнах, да газиш в заблатената безпътица, захвърлил риза, разсъблечен, да молиш за утеха – глътчица. Наметнах старите ти стъпки и с въглен ти чертаех пътища, приших на празнините кръпки. Крила заших. Завърших те. В разплакания стих те срещнах. ...